КОВАЧ
превод: Иванка Павлова
КОВАЧ
Зная, няма красота
в песента
на певците като мен!
Аз съм за ковач роден!
На ковач приличам - здрав
и корав.
Моите гърди са пещ.
Словото - метал горещ,
аз кова, а горестта
в мен раздухва песента:
цял с искри
ме покри.
С обич бих ви обкръжил,
но не мога да съм мил.
Груб, суров,
с мрачни ласки - как тогаз
пламенно да шепна аз
за любов?
“Нежна реч не изкова -
някой вътре в мен шепти. -
Твърде прям, суров си ти,
затова.
По-добре с чука без жал
замахни, недей скърби
и в сърцата от метал
бий!”
1901
***
Песен на звънчета радостно ечи -
простодушен разказ за невинен грях…
Вихрено се носи тройка, сняг хвърчи,
свети по лицата сребърният прах.
Няма на небето ни една звезда,
само тук-там в мрака огънче трепти.
Веселият звън не млъква - ни беда,
нито грижа нашите сърца гнети.
Всичко досегашно да се заличи!
Ах, душа, лети към своята мечта!
Греят ми в тъмата милите очи
под ресници с кадифена мекота…
Ей там вие, отдръпнете се встрани!
За живот съм жаден - път не ще ви дам!
Кой ще съумее да ме отстрани?
И да ненавиждам, и да любя знам…
Нежната ръчица се притиска в мен…
И не се налага да я галя аз.
От праха сребрист ли съм зашеметен,
или от звънчетата с приспивен глас?
О, звънчета простодушни, как да спре
песента? Съюзници на любовта,
замълчете хитро, да не разбере
нежните ми тайни никога света!
Всичко с меко кадифе нощта зави,
скри звездите си небесният покров,
но звънчетата немлъкващи, уви,
бъбрят все така за моята любов…
Нека да узнаят хората за нас
по звънчетата, по блясъка стаен
в черните очи, по ласкавия глас,
по лицата с капчици от сняг стопен.
Песен на звънчета радостно ечи -
простодушен разказ за невинен грях.
Свели са ресници милите очи,
свети по лицата сребърният прах!…
1901
***
Сгромолясах се аз в тази бездна ужасна.
Страшна мълния с лъч сряза мойте крила.
Облак гневен над мен гръм изпрати и гасна
в непрогледния мрак, прикован към скала.
Само буря беди с вой неистов вещае,
само пеят край мен ураганите зли,
а скръбта - гарван чер, пак сърцето терзае
и застилат саван над душата мъгли.
Но не жаля, че бях влюбен във висините,
че с крила на орел твърде кратко летях.
И макар че разбих свойта гръд сред скалите,
само миг - но живях!
1901
