Унгарски неизвестен поет

превод: Иванка Павлова

Очите ти не са сравними
ни с диаманти, ни с рубини.
Лице - от роза по-прекрасно.
От мрамор - шията изящна.

Стрела в сърцето ми забиха
и смъртоносно го раниха.
Към тебе те с въже незримо
са ме привързали, любима.

Днес тази песен ти дарявам
и себе си ти поверявам:
ти би съзряла от чардака
сърцето ми как броди в мрака.