БУДНА СЪВЕСТ
Отзивчива съвест и ентусиазъм - това бяха основните черти в характера на Дзивгова. И затова той рязко се отделяше от фалангата избраници, които не познават несдръжния изблик на възторга или порицанието и не им е тежало да мигат пред неправдата и злонамереността.
Възторжеността, която Дзивгов проявяваше, създаваше поводи за задявки от страна на тия, на които себичието е изсушило сърцата, като им е изпарило всяко чувство на преклонение пред прекрасното.
Но това не го огорчаваше: той имаше радостите на духа, приобщен към върхове, дето могат да възлязат само тия, на които красотата се е усмихнала и ги е пленила със своя чар.
Дзивгов виждаше тая красота, живееше нейната магия и не се боеше да я сочи: и в творби на изкуството, и в прояви на живота.
Руските и французките духовни великани му бяха учителите и от тях той научи да е пътят за радостите на живота. От тях, най-вече от руските мъдреци и художници, той закали и своята съвест.
Колко е рядък и самотен у нас жестът на прорицателя! Защото дребните сметки ни пречат да бъдем в съюз с правдата, а страхът от щети ни прави да не обичаме истините на живота.
И затова „преклонената главица” и хитрото мълчание са спътници в нашата общественост, които затрънват възхода към светлината. Дзивгов не беше от тия: той не потискаше своето възмущение и не се боеше да каже истината. Макар да знаеше, че това ще му донесе преследвания и неприятности.
Така постъпи и в един случай, където, верен на своята будна съвест, той знаеше, че не ще му простят и ще поискат да го ударят. Така и стана. И последната среща, която имах с него, бе именно по тоя повод.
Бледен и усмихнат, той все така забързано и доверчиво ни поверяваше своята надежда, че правото не може да не възтържествува.
Но не стана така и Дзивгов понесе тежко наказание и почина: крехкият му организъм бе зле улучен и не можа да издържи.
Днес си спомняме за нашия приятел и неговият образ е така жив! Нека пребъде, защото от малкото сенки в пантеона на българската обществена съвест е и тая на Дзивгов. Той беше от нравствените герои на живота.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 04.11.1936 г.
