Дмитрий Ковальов

превод: Татяна Любенова

1941-1942

*

Сега, по време на войната, забележимо в народа изчезва такава черта като алчността, особено сред младите. Това започна много по-рано. Алчните у нас презират - това е радостно. То способства много хора сами да осъдят своите лични инстинкти, да се откажат от тях, да ги победят.

*

Чувствах колко силно човек обича живота, когато се готвех за бой. Тогава не ми се искаше да се храня. Искаше ми се само да стана незабележим. И никога не исках да повярвам, че може да ме убият. Казват, че това е хубаво чувство.

1943

*

Да обичаш родината целомъдрено, без излишни думи за любовта си към нея, които само биха опошлили това чувство.

*

Разхождах се по скалите, от които в далечината се виждаше мрачното Баренцово море. Помислих си: много са тези, които вече няма да се върнат от тук и гибелта им ще потъне в забрава, тема за стихове: леглото на Вася Облицов. На нощното шкафче - писмо за него. “А къде е Вася?” В Баренцово море остана.

1944

*

Когато на подводничарите не им върви в поход, те стават безпричинно жлъчни към всички, които на брега ги упрекват, че те не воюват, а когато им провърви, те са

сърдечни, гостоприемни и добри.

*

Естрадата развращава вкусовете, подбужда ниските чувства на зрителя, за да заслужи лесно бурни аплодисменти.

1945

*

Същността на талантливите неща е в това, че колкото повече се задълбочаваш в тях, свикваш с тях, толкова повече ти харесват. Евтиното е хубаво веднъж, а после вече не е интересно.

*

Предишният път писах, че сега не е време за падналите, за тях после. А впрочем, за тях трябва да си спомним в Деня на Победата най-напред и да почетем тяхната памет. Двама мои братя. Те бяха почти деца. Загинаха във войната. Къде лежат костите им, как да ги намеря?

1946

*

Само безсъвестното говедо, наслаждаващо се на мигновеното щастие, няма да се почувства виновно пред нещастните честни хора.

*

Колко трябва да бъде ясен, не робски умът, за да назове явленията от живота с истинските им имена.

*

Всички поети, даже най-приземените, носят в себе си някаква недоизказаност (може би даже тайнственост).

*

Всичко придобива за художника значителност, когато той е въодушевен. Тогава дори всяка дреболия в прочувственото произведение говори за голямото.

*

Хубаво е да живееш, когато наоколо има толкова непозната и неизчерпаема жажда за познание.

1948 - 1952

*

Слънцето се скри зад хоризонта, а белите стени на къщите още пазят неговия розов отблясък и ти се струва, че те са някак топли, направо ръцете си можеш да погрееш на тях.

1953-1962

*

Случайностите не движат историята, но животът може да бъде прекъснат от случайност…

*

Предчувствайки пролетта, очите на хората се подмладяват.

*

Това, което си е отишло, ни се струва вече нематериално, призрачно. То е духовно.

*

Как да не те обичам, земя, ако толкова близки сме станали с тебе?

*

Нито фикусите на Евтушенко, нито фокусите на Вознесенски ще ни покажат голата истина. За това те дори и не се досещат.

1962

*

Даже и когато ни се струва, че всички тайни на природата са разкрити, тя ще си остане все така пълна с чудеса и първичност.

*

Руските стобори с не руски афиши…

*

Вчера беше голяма радост: първата вечер на руския поет Василий Фьодоров премина в театъра с голям успех.

*

Прочетох Ахмадулина: тук, брат, всичко е ефект. И тези чисто евтушенковски нещица и римички с играене на очите. Но има в нея и нещо друго, някаква горчивина под простотата и като че ли тя самата неясно се тревожи и чопли онова, което е скрила от самата себе си. Всичко, което е съвременно, при нея се получава с особено удоволствие, но и с някаква книжна рафинираност…

*

Талантливата млада поезия в Ростов няма развитие.

*

А диваците са още много в дебрите на атомния век.

*

Земята се разсъблече до голо, преди да легне в чистата постеля на снега.

*

Където във всяка клетчица трепти любов.

*

Поетите, както и децата, понякога са мъртвородени.

*

Когато отсъства поетическата мисъл и в прозата, тя ни се струва плоска, пошла, макар и да е правилна.

*

Да любиш веднъж - това е банално, да обичаш цял живот - това е лъжа, да вярваш на близкия - това е глупаво, да обичаш родината - също е скучно - ето какво чувам около себе си!…

*

Изкуството е неподвластно на подлостта, то не й се поддава. То отмъщава на бездарността, даже и на талантливия, ако той иска да го използва за постигане на лични подли цели и се ръководи от мръсни страсти.

*

Колко често в световното злободневие най-важното не е това, което наистина е такова, а онова, което е най-важно за  крещящите за него - антисемитизъм. Май в световната преса повечето са такива кресльовци.

*

В детството си бях толкова малко обичан, че ми се искаше да умра, за да поплачат за мен.

*

Цял живот търся простотата, такава, в която и мрачният би повярвал, и ценя само чистотата, която сега е така старомодна.

*

Върнах се от Ленинград. Отново бях в дома на Пушкин на Мойка. В Александро-Невската лавра, на Ново-девическото гробище, където е погребан Некрасов. Какво се набива на очи: всички деятели на културата в миналото са руснаци. Сега почти ги няма. Интересно е в пантеона - върху плочите на велможите така обстойно са написани всички доблести и заслуги. На госпожа Бирон: цялата плоча е изписана. А на Суворов три думи: “Тук почива Суворов”. Некрасов също е много самотен в древното затворено гробище.

*

Ще дойде ли време, когато талантливите руски хора ще могат да пробият и да станат известни, без да изменят на своята руска същност, без да плащат тази страшна цена, за да са в центъра на вниманието и без да угодничат, за сметка на близостта до богатата маса.

1963

*

За да просъществуваш в живота, трябва да се подмазваш на началството, както в литературата - на националното малцинство.

*

Да пишат те, разбира се, не умеят, но да извличат печалба от литературата умеят.

*

Обикновеният физически труд се изобразява като героизъм от тези хора, които не обичат труда и се боят от него. За тружениците това е естествено състояние.

*

Колко добре се вижда голям ли е или малък човекът, когато той се окаже закономерно или по волята на случая върху гребена на славата.

*

Съдейки по наградите, най-добре у нас се трудят началниците.

*

Поезията е безхитростна. Няма да я направиш по-мъдра. Това ще покаже времето, проверявайки нейната истинност.

*

Бъди неподкупен, въпреки еднодневките, остани такъв какъвто си.

*

Аз дълбоко те обичам, Русия, и затова искам съдбата ти да решават не глупаците, негодниците и хитреците.

*

Има нещо халдейско в тези еднообразни модерни ъгълчета на новите сгради.

*

Поразява тази неморалност: Евтушенко предава, а те в печата го увещават, настояват да не прави това. И даже печатат писмата на съзнателните подлеци, без да скриват, че това им допада. И оправдават това. И това е в централните партийни и комсомолски органи.

*

Човекът без убеждения е най-страшен.

*

Защо, защо така се получава у нас в Русия, че се боим да обидим чуждия, макар да заслужава това, затова пък обиждаме охотно своите, и го правим с нескрита злорадост…

*

Трябва да пазим народното като свое, да се грижим за него като за свое. Ето това би бил комунизмът. Аз не се срамувам от тези азбучни истини. Те за мен са необходими. И най-сложното, и най-новото, без тях не би могло да бъде изразено.

*

Скромността е осъзнаване на отговорността за това, което правиш.

*

Миналото винаги е виновно и не може да докаже невиновността си, защото последната дума не е негова, а на настоящето. А бъдещето е безсилно да му помогне.

*

Твърде много беди се случват, защото ние не мислим за другия човек, че той - това съм аз, с всичките мои болки и радости, че на него, както и на мен, му се случва да му е и тежко, и горчиво, а също и радостно.

*

Честват М. Светлов. Странно, почти само евреи са в залата. Вече в президиума и то разнородни. А разговорът подчертано е за интернационализма. Някакъв малко еднокръвен интернационализъм се получаваше, но въпреки леещите се от тоя род страсти, имаше нещо много искрено, от цяла душа - поет е това, лирик, с тънка ирония…

*

Разложение на нравственото и добросъвестно отношение към труда - колко е страшно това!

*

По-опасно от конспиративната контрареволюция е скритото частнособственическо чувство: мое - не мое, общественото не е мое. Моето не е обществено.

*

Отъствието на мечти, романтика, поетично чувство за природата и човека - ето какво ме плаши в хората.

*

Село Калиновка - родното място на Н. Хрушчов, единствено процъфтява и за срам на другите, на него му се случва такова (безсрамно) благополучие.

*

“Своята страна аз познавам добре” - самоуверено пише В. Аксьонов. (От курортна страна - да.)

*

Да създадеш книжен фетиш за народа, а истинският да презираш, да ненавиждаш - ето какво се случва.

*

Младостта си отиде - без да се прости, старостта дойде - без да пита.

*

Да идеализираш народа, да го издигаш в култ, е опасно за самия народ. Ако се вгледаме в историята, ще видим, че масите винаги са се държали за привичното, старото, постоянното, рутинното, с което са се сраснали. И тези, които се опитват да разчупят рутината, да въведат нещо ново, нерядко зверски са били убивани. Да правиш това винаги е било неимоверно тежко и опасно.

1964

*

Прекрасни стихове на С. Поделков днес в “ЛитРусия”. Когато прочетеш истинска поезия, сам ти се иска да пишеш и се пише някак леко, сякаш летиш, възвишено.

*

Ако твоята правда е мост, не бих искал да минавам по него (чехословашка поговорка).

*

На 28-ми четохме в обединението на поетите бели стихове. Много бяха скучни, но запомнящи се бяха стиховете на А. Тарковски. Нещо библейско, даже юдейско, бих казал, болезнено преувеличена болка на своето “Аз”, изострено преувеличено виждане. И все така далече от земните живи потребности на обикновените души (подчертано литературно, изискано), освен стиховете на Поделков, където усещаш политическите страсти на времето, огромни, засягащи народите.

*

И все пак са профанация различните поетически кафенета. Вчера четох стихове в централния телеграф - своя “Огоньок” започнаха с кафе и закуски. Хората дъвчат, а ти четеш. Мерзко е на душата след такова четене. Еснафска представа за поезия - за развлечение. Поезия - за почивка. Това ни дойде от буржоата.

*

Литкариеристи. Нашите литературни поколения са поразени от кариеризъм.

*

Селската същност не си представя себе си без земята, забравихме го, за отживелица го счетохме. Тази грешка скъпо ще ни струва.

*

Девети май - Ден на Победата. Гледахме с Тони шведски кинодокументи как се е зародил, развил и паднал Хитлер и хитлеризма. Това е страшно. И неволно страшно ти става да си признаеш, мислейки: колко много сходства с култа у нас - този барабанен бой, маниакални самовъзхвали, замъглено съзнание и заслепеност, неудържим, сляп за себе си “патриотизъм”, “ура”, унищожаването на децата като обикновено и даже подвижническо дело…

И още: подтекст, както се вижда, направен от евреи - единствено тяхната болка, единствено техните жертви и трагедии се изтъкват, а това вече е кощунство. Нашият народ, макар да има право, не би сторил това - няма да изтъква ни другите, ни себе си. Той повече от всички е пролял сълзи и кръв, а жертвите и страданията на всички народи тук бяха като фон.

Не можеш без ужас да гледаш как гинат деца - и еврейски, и нееврейски. Те пред никого не са виновни. И най-ужасната е спекулацията, със задна дата, с националистическото чувство, и то под знака на ненавистта към национализма.

*

Хитрата надменност, а не талантът си пробива път. Много са тези, които не служат на таланта, а с негова помощ вършат бездарни дела, съревновават се в кариеризма с кариеристи.

*

Идеите се раждат в главите на благородните хора, а се използват от подлеците за заграбване на властта и заблуда на хората. Всички най-благородни идеи са ставали в ръцете на властимащите средство за духовно угнетяване, за физическо унищожение. Всички те са прикривали гнусните дела на властващите, неспособни да излъчат свои идеи, но и нуждаещи се от тях, само за да замаскират своите истински цели.

*

И така, всички мои усилия да спася тиража на книгата “Мълчанието на бурята” завършиха печално. Лесючевски раздразнено отряза: има решение - десет хиляди. С нищо не мога да помогна. А на Долматовски дават 40 хиляди, Кирсанов - трийсет хиляди…

*

Войната е немислима без ненавист. За нея винаги са подготвяли хората, възпитавайки ги в злоба и отмъстителност.

*

Мурзиди (макар че е покойник) - е посредственост. А “ЛитРусия” безкрайно публикува непубликувано от него, за него пишат всички. А за Павел Шубин - само веднъж и то нещо през зъби измърморено… Не ни достига на нас, русите, обществено съзнание, патриотизъм. Всеки все повече и само за себе си мисли.

*

И даже тогава, когато няма да ме има, аз няма да престана да обичам - стиховете ми ще обичат.

*

Разюзданост, кресливост, парадност, показност - са антинационални за нас, те са натрапени на нашата нация.

*

Да приемаш тълпата за народ, а народа за нещо водещо-христоматийно-демагогско… Пази, Боже!

*

Под формата на групи от привърженици, бездарието плътно прониква в литературата и после при литначалствата и вече става почти гениално.

*

Чета Селвински - “Студия за стиха”. Много, според мен, безмислици, а още повече самомнение и самореклама…

Той е уверен, че е необходимо само да “разбереш” секрета на мелодиката (да намериш ритмическия ключ), тон, ударност, поведение на неударените срички и прочие, за да можеш и сам да напишеш, да кажем, билини… И ето, че пише…за Иля Муромец…

1965

*

Стиховете не трябва да се четат по задължение. Те трябва да са като открития, неповторимо да те завладеят, да те опарят и да влязат завинаги в душата ти.

*

И така са малко руските композитори. Но и те пишат музика по думите на Матусовски - Хелемски - Лисянски. А те са им още повече и свои. А откъде да дойде песента, създадена от руска душа? И ето, че пеем по тяхната свирка…

*

Поемата не е публицистичен директен монолог, както ние наричаме сами произволно (авторите на) поемите, това са просто лоши, мнословни, често без връзка, стихове.

*

Прокофиев (както и Танк) е много грапав и боклучав. Къде по-цялостни са Василий Фьодоров, Борис Ручьов и особено Твардовски.

*

Съчетаването на простотата, дълбочината, остротата и новото - ето моята цел в поезията. Но простотата, както и останалото, ми се удават трудно или не ми се отдават, в съчетание с дълбочината.

*

Обичам предметността на поезията. Тя е нейната духовност. Колкото е по-веществена, толкова е по-духовна.

*

Само заради пейзажа не бих написал стихотворение за природата, колкото и да я обичам. Искам да изразя себе си с нейна помощ. Природата ми е необходима дотолкова, доколкото тя е същност на всичко човешко и доколкото няма по-вдъхновяващо от поезията начало, няма по-тънко и естествено средство да изразиш настроението на мислещото сърце. И руската черта, характерът на поезията е точно такъв. Ако го отнемат от руската поезия - значи ще я лишат от националния й характер, от нейната руска душа.

*

На Пятницкото гробище - Дима Блински. Изтръгнал се от бедността, от орловското селце, бащата загинал на фронта, майката… Такъв, по богатирски беззащитен, щедър…

*

Пак е вечер. Като заговори Егоричев за шовинизма, бурни аплодисменти. За проявите на антисемитизъм - също. А за това, че ционизмът е опасен още Ленин е говорил, за да се борят руските комунисти против руските шовинисти, а комунистите от другите националности - срещу своя национализъм (подразбиращо) - мълчание. Нито звук в залата. Накрая, направо, че и евреите са длъжни да се противят на ционизма, май един изръкопляска. Мълчание. Красноречиво. Няма какво да кажеш!

*

В Сретенск еврейското гробище е с размерите на града - огромно (несъразмерно), затворено, охранява се от руски пазачи. Руското гробище е без ограда, с похабени надписи, запуснато, замърсено. Евреите са богати. Известно е - имат злато. Измъкват го с мрежите… Нашите го добиват. Онези за водката, за леки жени, за градските утехи (театър, илюзии) - го изсмукват. Нашите умирали бедни. А другите си отивали милионери. Имена, презимена, фамилии на паметниците - на руски и на еврейски.

На нашето сиромашко гробище мръсни, похабени надписи върху отломки от кръстове, изписани с блажна боя. Църквата и параклиса сякаш специално са предадени на поругание: всичко е изписано с ругатни.

*

Измъчва ме тази не проста същност - невъзвратимостта на мига и неподвластността на вечността.

*

Отивам на погребението на Дима Блински… Трябва! Опустошителна болка!

*

Негодници! Даже в Пушкин се стремят да подчертаят, да унизят, да оскърбят неговия народ - да отнемат русина от него. Подчертават връзката с това, че виждаш ли, даже и негрите могат да го считат за свой, макар той да не пише на негърски, че под ноктите му има негърска синина (нима това е важно), а че душата му е цялата руски дух - това не е важно. Всичко това са космополитни самовнушения.

1966

*

Ще минат столетия и ще станат нашите болки, такива остри и огромни, малки и представляващи спокоен интерес за тези, които ще ги изучават. Как не винаги си спомняме ние това, когато пишем стихове.

*

Не трябва да си играем на демокрация. Това е подло повече, отколкото да я забраняваме. (Широко обсъждане на кандидатите пред избори, преди присъждането на награди.)

*

Как бедността унижава, угнетява, макар и да не е порок, според поговорката, от детството зная, рано започнах да чувствам това и не мога да го забравя.

*

Представянето ми в Политехническия мина вяло. Проточи се, макар и да ме слушаха добре. Всеки път забелязвам: бурно реагират не на дълбочината, сериозността и прямотата, а на двусмислиците и “ах”-ефектите.

*

Литературната московска среда: всички са равнодушни към всичко и всички, освен към своята собствена персона. Не четат другарите си, безразлични са един към друг, с нищо няма да ги удивиш, а поетът - това е самото удивление, няма да ги развълнуваш.

*

Евтушенко във всички свои произведения разглежда своята персона - и под микроскоп, и под телескоп, и под лупа, и от своята гледна точка, и от гледна точка на класиците, и от гледна точка на Русия и човечеството, и даже на космоса. И при това, сякаш всичко прави със снизходителност, обяснявайки на глупаците колко са глупави, глупаци. Всички са виновни за мъките на неговата съвест и за това, че той е такъв завеян, безпътен, лекомислен, даже милата…

*

Великата, най-голямата моя любов - Лев Толстой. И моята вяра. И моята рускост. Той ме зарежда. Пребивавайки в Ясна Поляна, се родиха много стихове, леко ги написах, и има още много.

*

Уравновесеният покой на душата, близостта на любимия човек, усещането за вярност, помагат на писането, а не обратно.

*

Списанията отхвърлят моята гражданска острота и, за да ме утешат, искат лирика.

1967

*

Всеволод Рождественски го сбъркали в Ленинград с Роберт. Овации! После: “Благодарим ви, Роберт!” А той: “Аз не съм Роберт… Аз съм Всеволод”. Какво се е случило? Разочарование, досада - не където трябва са отишли овациите! А и идол е нужен, идол! Не е важно какво има в него и зад него, самият той, идолът, е нужен - и край!… Така е и с култовете - такава им е природата, името - за самата робска тълпа: мода, кумир! Такива са и достойни да бъдат роби!

*

На 17 февруари слушахме по телевизията за Некрасов. Отдавна никъде не са го споменавали. Не е на мода той за читателите, особено за младите, както и Репин. Счита се за лош вкус да ги харесваш, считат ги за безнадеждно остарели.

*

Вчера бяха изборите за ново бюро на обединението на поетите. В него почти няма поети, които да не са непричастни към господстващата групова насоченост. И аз вече тайно си мисля: а може би аз напразно оттеглях два пъти кандидатурата си. Те така се стремят към бюрото и не скриват това, Алигер сама открито се бореше за себе си, доказвайки, че тя отдавна не е била в бюрото и ще бъде активна, макар и да не ходи на събранията на поетите.

*

Битовизмът убива поезията.

*

На 22 декември се представих във Висшата партийна школа. Озарение за сърцето. Не помня откога така не са ме чувствали и приемали.

1968

*

Лошо е, когато един превежда всички, и е лошо, когато всички превеждат едно и също. С цел: кампания, дружба, политика, по договор, по заповед. И превеждат все едно и също. Сякаш само от това се състоят всички литератури.

*

Как съм пропуснал изказването на Всеволод Иванов на конгреса на Съюза на съветските писатели - “апаратни таланти”, и даже “апаратни гении”, за това страшно лошо нещо, говорил могъщият, незабележим по волята на тези “апаратни”, старец.

1969

*

На 14-ти май у дома четохме статията на Олег Михайлов “Възход и падение на одеската школа”. Какво пък, време е да се каже истината за тази “руска литература” в руската литература. Хубаво и убедително.

*

Все този пазар на тщеславието! Тези, които преди задушаваха и забраняваха Есенин, сега се навират да се изпъчат на неговия фон. Поетите са избутани някъде в ъгъла. Особено местните, рязанските. Тях даже не ги допуснаха не само да кажат някоя дума, а и на вечерята, на банкета още повече, където високото началство не дойде, карайки да го чакат. Навярно на Кочемасов са му угодничели, посрещали. А какво са там някакви си писатели…

1970

*

Погледнах в учебника “Руска съветска литература”, съставен от А. Дементиев, Е. Наумов, Л. Плоткинов. Нагла е тая линия  за изместването на руските писатели от руската литература. Прилича на учебник по литература на народите в СССР  и на един народ, към който всички останали народи се присъединяват. Учебникът е утвърден от Министерството на образованието на РСФСР.

1971

*

Подборката на стиховете се превръща в поетическо бунище. И всичко това не е къде да е, а в нашите централни вестници, на които всички подражават по места.

*

Да запомним думите на Мария Митрофанова Залужна: “По-добре започнахме да живеем, по-лошо започнахме да работим”.

1975

*

На 2-ри октомври пътувахме за честване 80-та годишнина на С. Есенин, за откриване на паметник в родното му място. Народ - ни много-ни малко. Аз бях с В. Фьодоров. От писателите се представи само С. Наровчатов. Останалите - все началства. А, още и Прокушев. На рязанските поети даже покани не са дали.

1976

*

На 14-ти януари „ЛГ” ме зарадва с обективност: дава отговор на „Младост”, която злобно охулва във фейлетон А. К. Югов (Алексей Кузмич Югов - бел. ред.) чрез ръката на някаква си Галка Галкина (казват, че това е Паперни) (става дума за критика Зиновий Самойлович Паперни - бел. ред.). Защо ги вбесява даже научното предположение, че в древността може да е имало предци на русите, оставили следи в цивилизования свят. И откъде са тези подлички, недостойни страсти? Живеят в Русия, а я ненавиждат.