МАЛКО
превод: Милена Обретенова
1. Някой беше написал, че булката била малко трудна*… Малко, мъничко, ама много мъничко…
Друг пък беше казал, че малко се развел… Малко, ама много малко, ей тонинко…
И какво, ако тя е малко трудна, а той малко се е развел…
Как иначе ще се открие връзката между труден-трудна и разведен-разведена…
Малко, уж почти никак, а толкова трайно и (боли) като жива рана…
2. Ако имате купчинка пясък, единствено ваша работа си е дали ще стъпите върху нея, дали ще я развалите или изхвърлите. Можете да я заемете или пък да я оставите за по-добри времена. Във всеки случай тази малка купчинка пясък е само ваша и трябва да я пазите като очите си поне докато я виждате и докато все още може да се види. Ако я изгубите преждевременно, бъдете сигурни, че никога повече няма да я имате…
А какво е това пясък и пясъчен часовник?!…
3. Онзи ден прочетох, че никой не давал пълна гаранция за изправността на асансьорите. Затова пътниците трябва да влизат в тях тихи като мишки, да си кротуват, така че евентуално да не блокират или откачат асансьора. И така, хората в него може да бъдат откачени или да се откачат, но той с тях вътре - в никакъв случай. Ето, виждате, асансьорът е герой (образ) в историята, и то какъв, така че не случайно написах не асансьорът, а само той (засега с малка буква).
А току-виж някой напълно ни гарантира сигурността в автобусите, влаковете, самолетите, че и в личните ни автомобили, велосипедите, мотопедите…
Във всички случаи, ще бъдете (по-)кротки и (по-)спокойни в асансьора…
Асансьорът (не) е за двама …
4. Защо обикновено се казва: очи пълни, ръце празни…
Все едно не е същото или нещо подобно, ако е обратното.
Някой да е с пълни ръце, а друг пък само с празен (пуст, отсъстващ) поглед.
Затова гласувам за пълни очи, но и за пълни ръце.
За нищо на света едното без другото …
В противен случай: проблем (ще) имат не само очите и ръцете …
5. Нощните пазачи пазят нощта, а не тя тях.
Нощните пазачи гледат най-красивите и разсъблечени през нощта женски тела.
Нощните пазачи гледат най-бързите таксиметрови шофьори и другите луди шофьори в нощта.
Нощните пазачи се будят единствено от гласовете на нощните чистачи и миячи на улиците.
Нощните пазачи спят с нож и пистолет до главата…
6. Аз и съпругата ми лежахме, по-точно спяхме, в кухнята или в хола. Не си спомням точно, защото нали спяхме и сънувахме. Стаята сякаш беше с отворени прозорци и врати. Не беше лято, по-скоро зима беше, за да бъде нещо отворено. Но изведнъж в нощта забръмча забързан автомобил, който се стрелна шумно по нанагорнището. И, чудно, но се насочи и влезе от двора точно през нашия вход, който беше отворен и нямаше никаква (нито дървена, нито желязна) порта. От страх се събудих, целият облян в пот, а зима беше с голям студ и мъгла, и наистина нямаме порта на двора; добър или лош знак е това, не зная, но преди всичко се питах дали смъртта идва с кола …
7. Златен, сребърен или бронзов, резервът обаче си е резерв.
Ако нещо не е толкова важно и неотложно, а понякога и единствен вариант, хората не биха опирали до резерва.
Затова (по)търсете си и вие резерв, при това за всичко и за всички случаи…
Някои го наричат алтернатива, а ние бихме казали - (по)търсете (си) резерв, и то без всякакво забавяне и без всякаква алтернатива.
8. Получените поздравления и съобщения са всъщност като глас от пустиня или пещера, т.е. те са вест, че Той, Другият съществува!
Изпратените поздравления и съобщения също така са като глас от пустиня и пещера -знак, че и ти съществуваш !!!
*Преди години и в България са наричали бременните жени трудни (бел. на прев.).
