Лев Куклин

превод: Марко Марков

Склонен над своята анкета,
над листа, белия, склонен,
днес отговарям само с „не”-та
на онзи, който пита в мен.

Записвам точното си име,
кога, къде
съм аз роден,
а след това необходимото:
„Не съм се бил”,
„Не съм ранен”.

„Несъден”,
„Не, награди нямам”
„В редици чужди не съм бил”…
Една заслуга имам само -
и тя е, че съм се родил!

Със себе си съм насаме
над стълбичката с тези „не”:
Не, нямам,
после: „Не владея”
попълвам и съм странно тих…
И тук при мен една идея
дойде като очакван стих.

Ще пиша в своята анкета,
въпросите измислил сам:
„Аз любовта си
свята, светла,
не съм предал, не ще предам!”

„Да, падал съм.
Но чист съм ставал.”
„Не съм клеветил,
нито крал.”
„В час користен
не съм продавал
ни себе си, нито другар.”

По-долу
почеркът ще тича
по ред добър и съкровен:
„Родината си
ще обичам
така
до сетния си ден!”