Никола Начов
Aкадемик Никола Енев Начов, български писател, историк, библиограф, фолклорист, ерудит, e роден на 20 септември 1859 г. в Калофер. Произхожда от стар род на абаджии. Остава кръгъл сирак от малък, отгледан от родителите на майка му. Завършва взаимното (1869-1870) и класното училище в родния си град (1874-1875), учи в Априловската гимназия в Габрово, работи като чирак в Пловдив до Освобождението, завършва Пловдивската гимназия (1879-1884). Учител в Перущица (1885). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Учител в Земеделското училище в Садово (1886-1891), със съдействието на Иван Д. Шишманов е назначен за учител по старобългарски език в Софийската мъжка гимназия (1891-1914). Уредник в Университетската библиотека в София (1922-1928). Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение (1895). Основава Калоферската културно-просветна дружба в София (1904). Член на БКД (1884), действителен член на БКД (БАН) (1906). По време на Първата световна война е държавен чиновник. Член на Съюза на българските учени, писатели и художници (1917). Член на книжовния комитет на Славянска беседа (1920). Печата от 1886 г. Пише пътеписи, поеми, разкази, повести, портрети, спомени, студии, учебници. Съчинения: „Тиквешки ръкопис” (изследване, 1892), „Ръководство за стихосложението” (1894), „Екскурзия из нашата народна поезия” (изследване, анализ на 3400 народни песни, 1895), „Калоферската мъжка света обител” (1895), „Студия върху стихосложението на нашите народни песни” (изследване, 1895), „Димитър С. Мутев” (1896), „За побратимството” (изследване, 1896), „Димитър Великсин. Историко-литературни бележки” (1898), „Бунтовници” (повест, 1898), „Един брат” (разказ, 1898), „Какво може да направи една змийска кост” (разказ, 1898), „Кратки бележки върху книжовния ни език” (1898), „Иван В. Шопов. Биографична скица” (1899), „Сирачето” (разказ, 1900), „Аджарският ръкопис” (изследване, 1900), „Дядо Генко Севдата в София” (1902), „Поглед върху деятелността на Българската екзархия 1878-1902″ (1902), „Градиво за историята на калоферските училища” (1903), „Хаджи Найден Йоанович” (1904; 1930), „Нашите хаджии и Божи гроб (хаджилък)” (1906), „Последните години на българското царство” (сказка, четена в читалище „Славянска беседа” на 22 октомври 1906), „Захари Икономович Круша” (1906), „На Царевец” (историческа повест, 1907), „Свети княз Борис Български” (1907), „Градиво из старата история на Калофер” (1908), „Константин Величков” (1908), „Спомени” (кн. 1, 1908), „Бачо Киро Петров. Бяла черква” (1910), „Йоаким Груев” (1915) „Христо Ботйов. Биографична скица” (1918, 1931), „Дядо хаджи Димитър Н. Паничков” (1924), „Д-р Киро Д. Попов” (1924), „Иларион Макариополски, митрополит Търновски. По случай 50 г. от смъртта му” (1924), „Цариград като културен център на българите до 1877″ (1925), „Ботьо Петков. Живот и дейност” (1926), „Калофер в миналото (1707-1877)” (1927, 1990), „Райчо М. Каролев” (1929), „Български книги, печатани в Одеса” (1929), „Княз Стефан Богориди. Биографични бележки” (1929), „Преведените от Хр. Ботев книги” (1929), „Из ръкописите на Еня Хр. Кърпачов” (1932), „Де е роден Христо Ботйов?” (1933), „До Бруса и назад. Пътни бележки” (1934, с псевдонима Нанчо Донкин), „Христо П. Тъпчилещов. Живот и неговата обществена дейност” (1935). Има заслуги за утвърждаването на българската научна библиография: „Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото й начало до края на 1886 г.” (1889), „Към историята на новобългарската библиография” (1905), „Добавки и оправки към „Български книгопис за сто години”" (1911), „Други добавки и оправки към „Български книгопис за сто години”" (1914), „Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877″ (1921), „Трети добавки и оправки към „Български книгопис за сто години”" (1925) и др. Носител на ордени. Умира на 29 септември 1940 г. в София, погребан в Калофер в двора на църквата „Свети Атанас”. Съученикът на Начов от Априловската гимназия Иван Т. Бракалов издава „Биография на Никола Начов” (1940). В наши дни е публикувана книгата „За Христо Ботев” (2006) - ръкопис на писателя от 1921 г., наречен „Бележки за книгата „Христо Ботйов” от Ив. Г. Клинчаров”.
Публикации:
Проза:
СУКНАРОВ/ брой 87 септември 2016
Публицистика:
ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е…/ брой 135 февруари 2021
Критика за Никола Начов:
НАНЧО ДОНКИН - „ДО БРУСА И НАЗАД”/ автор: Петър Динеков/ брой 142 ноември 2021
За Никола Начов:
