Никола Начов

Ботйов умря като герой за светла идея, за възвишени принципи.

С характер, твърда воля и дълбоко убеден в своята велика мисия и в нейната правота - той смело и възторжено възпя на енергичен, музикален и картинен език народните и общочовешки идеали, безпощадно бичува световните недъзи, подкрепва и въодушевява слабите и онеправданите братя и, най-сетне, кога удари часът, когато другите позорно дезертираха, той гордо и смело поведе храбрата си чета да извоюва свобода за своя потиснат народ и с кръвта си увенча своето велико дело, той бе фар в тъмна и дълга нощ, но и него пометоха силни морски вълни, пък и непризнателният и прост народ го силно огорчи в предсмъртния му час.

Ала днес всички величаят хероя и признават великата му заслуга.

И паметта за него вечно ще пребъдва, защото:

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…”

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 517, 28.05.1941 г.