Петър Динеков

Нанчо Донкин. До Бруса и назад. Пътни бележки. София, 1934

Под тоя псевдоним се крие един стар наш културен и обществен деец, добър и трудолюбив книжовен работник, извънредно почтен и достоен за уважение българин (Никола Начов - бел. ред.).

Притежаващ похватите на учен и удивителна работливост, той с поразителна точност в описанията и старание да изтъкне интересното, да отбележи ценното, възсъздава едно свое пътуване до Бруса, направено преди 55 години, още на 20-годишна възраст.

Част от бележките му са печатани преди 30-40 години в някои наши списания, други се появяват едва сега. Ето какво казва по тоя случай авторът:

„Преди 20-на дена, като разчистях моите отдавна вече бракувани ръкописи, намерих и тетрадката с нявгашните мои пътни бележки до Бруса. Като я пак прелистих, стори ми се, че в нея все още има нещо, което като че ли с изтеклото време е придобило някакъв, ако не и голям интерес за не много взискателния читател, и аз - нека си призная греха - не можах да надвия на изкушението и напечатах цялата казана тетрадка.”

В случая скромността на автора е много симпатична, но неоправдана. Защото, наистина, има какво да се научи от неговото описание.

Струва ми се, че няма да е пресилено, ако кажем, че то реставрира цяла една епоха. покрай многобройните подробности от културно-исторически характер, които правят книгата, авторът е уловил редица типични образи, които ярко се налагат на нашето въображение и често пъти с някои свои черти оставят дълбока следа.

Но характерът на епохата е възсъздаден не само с лицата, но и с описанията, някога дори и с дреболиите, към които авторът се отнася с грижливо внимание и които почти неподозирано подчертават особеностите на времето, обстановката, нещата, хората.

Изтъквайки стойността на тая книга главно като документ за една отминала и толкова малко позната епоха, ние изказваме нашата радост, загдето старият е издал тоя свой труд, и искрено желаем още дълги години да работи в полето на нашта книжнина, за да я обогати с нови, също така ценни и полезни дела.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 217, 14.01.1934 г.