Платон Воронко

превод: Павел Матев

***

Падна дъжд
и чистите води
към морето текнаха свободно.
Песните ми също може би
търсят океана на народа,
за да влеят своите води.
Ручеят не ражда морски бури -
ще си спомнят ли поне за мен?
Като облак, освежил лазура,
аз ще си замина някой ден.
И когато лисне над простора
юнски дъжд и напои пръстта,
в нивите ще идат с песни хората
и ще ме повикат с песента.