Найден Шейтанов

Д. Гимиджийски е наш премиран драматург. Наградена беше от Министерството на просветата за 1935 г. неговата драма „Бойка”, играна с голям успех от театрите в Русе, Плевен и др.

Между другите творения на тоя писател нека споменем „Афоризми и парадокси” и „Жълтият албатрос” - първия роман на българската авиация от световната война и пр.

Само че Гимиджийски предпочита делничния живот на провинциалното си градче. Затуй, струва ми се, не е тъй известен на ония, чиито мнения се командват от столични централи.

„Мъртви брод” е драма, по-точно трагедия, на фантастичен реализъм. Майстор Димо строи мост на Мъртви брод - място, белязано от легенди и митология на близкото село, където това благоустройствено дело е въпрос също така социален.

Конфликтът се задълбочава с любовта на майстора към селската хубавица, чиято съперница е друга мома, не тъй хубава, ала по-енергична, а главно - опитна в съюзи с фантастични врачки и с реални противници на майстора и младата му, напредничава, дори лява партия.

Стига се до трагедия на строителя - на твореца изобщо. Трябва да избира: щастие на съпруг или тържество на творец. Майстор Димо остава верен на строителя в себе си. Той вгражда сянката на любовницата си. Жертвува я, за да се одухотвори делото - моста на Мъртви брод.

Авторът, обаче, не спира тук. В развоя на действието по-нататък загива майсторът, събаря се мостът, за да се установи традицията и властта на злото.

С български средства, от реалистичен и мистичен характер, е построена драма с дълбока, общочовешка идея - за вграждане на жива душа в творенията на културата. Очертават се и фигурите на главните лица. Маневрира се успешно с маси народ. Действието върви гладко.

„Мъртви брод” заслужава вниманието на читатели и зрители. Това свидетелствува добрият пример на драмата в Русе и другаде.

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 21, 05.02.1936 г.