БАЛАДА ЗА ПИРОНИТЕ
превод: Иванка Павлова
БАЛАДА ЗА ПИРОНИТЕ
Спокойно докрая с лулата искри,
спокойно усмивката строгост изтри.
“Команда, под строй! Офицери, напред!”
Върви командирът и сдържан, и блед.
Равняват се думите - войни на пост:
“Отплуване точно във осем. Курс - ост.
А който е женен, с деца, има брат,
да пише, че няма за нас път назад.
Ще бъде невиждан до днес кегелбан.”
Отвръща му старшият: “Ест, капитан!”.
Най-дръзкият - всъщност и най-млад той бе -
погледна огряното в слънце небе:
“Е, все едно - каза - къде ще се мре.
В морето? Така е дори по-добре.”
И бе адмиралът в зори известен:
“Изпълнено. Ни един няма спасен.”
Пирони, по-яки от всеки метал,
от хора такива ти би изковал.”
——————————
БАЛЛАДА О ГВОЗДЯХ
Спокойно трубку докурил до конца,
Спокойно улыбку стер с лица.
“Команда, во фронт! Офицеры, вперед!”
Сухими шагами командир идет.
И слова равняются в полный рост:
“С якоря в восемь. Курс - ост.
У кого жена, брат -
Пишите, мы не придем назад.
Зато будет знатный кегельбан”.
И старший в ответ: “Есть, капитан!”
А самый дерзкий и молодой
Смотрел на солнце над водой.
“Не все ли равно,- сказал он,- где?
Еще спокойней лежать в воде”.
Адмиральским ушам простукал рассвет:
“Приказ исполнен. Спасенных нет”.
Гвозди б делать из этих людей:
Крепче б не было в мире гвоздей.
Между 1919 и 1922
