ПЕСЕН РУСКА
превод: Николай Бояджиев
ПЕСЕН РУСКА
На Михаил Беляев
Песен руска - тя волно се рее! -
златен жерав в небесната вис.
Песен руска - тя чисто поле е,
белогрив вятър със дъх сребрист.
В нея бие съдбовно сърцето,
над сълзи, усмивка и жар -
свети месец, звъни си звънчето
и лети тройка, гине колар.
Песен руска - така чудновата! -
в робство славеи вземат нощта.
Ако ти не затрогваш душата,
значи, няма човекът душа.
Песен,
както и пътя,
провлечена,
като майката Волга-река -
и при теб идва тя отдалече,
надживява и теб, и века.
ТЪРПЕНИЕ
В търпението има част от настъпление
и не веднъж врагът се е измамвал в бой,
повел психически атаки в строй,
за да изпита руското търпение.
Търпението на страхливец не прилича.
Търпението е на смелостта звено.
„Търпение…” -
Кутузов, старецът, изрича
и вижда -
чака го напред
Бородино!
***
Човекът усмихнат
вървеше.
Грак гарванов - над оранта.
Край свойто Ключи вече беше
запасният рус старшина.
Но ето -
яви се полянка,
санбатът брезов и след миг,
кой знае защо той заплака,
заплака другарят-войник.
От слънцето
и от полето,
от тая, с щурци тишина,
като че ли нещо в сърцето
рани този рус старшина.
И както Иля
във билина,
лежеше с болезнен симптом…
Достигнал човекът Берлин, а
не може - до родния дом.
***
Вълшебният магнит на любовта
върху два полюса е разположен;
и слят с притеглящия смисъл, там
отблъскващият смисъл е заложен.
Намразя
и обикна пак - в съюз
беда и радост спорят упорито.
Кажи ми
где е минус, где е плюс,
любов,
в полето ти магнитно?
ЛОДКАРЯТ
С лявата здрависва се той с мен
и „здравей” по руски казва ясно.
Бил край Сталинград във бой сразен,
като пленник в краища бил разни.
Помни руския до днес дори
шнапса, казва, по е слаб от водка.
Туй е всичко. Аз съм тук турист,
а пък той е собственик на лодка.
От войната - тридесет лета.
Татко и аз бяхме там в защита.
Но лодкарят без ръка е. Тя
нейде е под Сталинград зарита.
***
Животът кратък е - килийка
като кибритена кутийка.
Като клечка изгаря година,
няма много огнени цветове.
Но такова пламване има,
че озаряват се векове.
