Едгар Алан По

превод: Георги Карадобрев

Елена, твойта вечна красота,
като никейски ветроход от древността,
що леко плъзга по уханното море,
отнася ме към родни брегове,
там скитник морен ще се прибере.

Не ще се лутам дълго в морска шир,
към роден дом призва ме твоят мир -
с дъх на Ниада, с лик античен,
в коси заплетен хиацинт,
на Гърция към ореола вечен,
и славата на Древен Рим.

Аз помня те изваяна от блясък,
на древен склуптур статуя и с пламък
в светилника ахатов във ръката!
О, ти, Психея, идваш от местата,
наречени свещени на Земята!