ИЗ „ДНЕВНИЦИ”
подбор и превод: Литературен свят
1935 г.
Като млад исках от хората повече, отколкото могат да ми дадат: постоянство в приятелството, вярност в чувствата. Сега съм се научил да искам от тях по-малко, отколкото могат да ми дадат: да бъдат наблизо и да мълчат. И на техните чувства, на тяхното приятелство, на благородните им постъпки гледам като на истинско чудо - като на дар Божи.
1936 г.
Пътешествието като най-великата и сериозна наука ни помага отново да намерим себе си.
1937 г.
Най-опасната съблазън: да не приличаш на никого.
Стремежът винаги да си прав е признак на вулгарен ум.
Културата: вопълът на човека пред лицето на съдбата. Цивилизацията е нейният упадък: алчността на човека пред лицето на богатството. Ослепяване.
Когато аскезата е доброволна, може да се пости шест седмици, минавайки с една вода. Когато е принудителна (глад), не повече от десет дни. Запасът от истинска жизнена сила.
Днес съм убеден, че най-голямата заслуга на човека е да живее в самота и неизвестност.
Уединението е разкошът на богатите.
Ако има нещо непоносимо и срамно, то е празнословието.
1938 г.
Нищожеството и величието на този свят: в него съвсем няма истина, само любов. Царство на Абсурда, спасението от него е в любовта.
Истинското произведение на изкуството е сдържано.
Мисълта винаги изпреварва. Тя вижда твърде далече, по-далече от тялото, което не излиза извън рамките на настоящето. Да се лиши човек от надежда - значи да се насочи мисълта към тялото. А на тялото е съдено да изгние.
В болницата. Болен от туберкулоза; лекарят му е казал, че след пет дни ще умре. Той решава да съкрати срока и да си пререже гърлото с бръснач. Не може да чака пет дни, това е очевидно. «Не пишете за това във вашите вестници - казва санитар на журналиста. - Той и така се намъчи».
В живота на всеки човек са малко великите чувства и много дребните. Ако правиш избор - два живота и две литератури.
1939 г.
Мобилизация. Най-големият син отива на фронта. Той седи срещу майка си и казва: «Това е нищо». Майката не отговаря. Тя взема вестник от масата. Сгъва го надве, после още веднъж надве, после пак.
На война. Хората, разсъждаващи за степента на опасност на един или друг фронт. «Аз воювах на най-страшния участък на фронта». Всичко се руши, а те установяват йерархия. Така се спасяват от хаоса.
Историческия ум и вечният ум. Единият е надарен с чувство за прекрасното. Другият - с чувството за безкрайност.
Льо Корбюзие: «Виждате ли, художникът се отличава по това, че в живота му има минути, когато се чувства повече от човек».
Едгар По и четирите условия за щастие:
1) Живот на чист въздух
2) Съзнание, че те обичат
3) Отказ от всяко честолюбие
4) Съзидание.
В Коринт един до друг стоят два храма: храм на силата и храм на необходимостта.
Правило: във всеки човек да се вижда преди всичко онова, което е добро в него.
Гьоте (към Екерман): «Ако си дам свобода, много скоро бих разорил себе си и всичките си близки…» Най-важното е да се научиш да се владееш.
Смъртта на Луи XVI. Той написал на жена си писмо и помолил човека, който го води към гилотината, да й го предаде. В отговор чул: «Тук съм не за да изпълнявам вашите нареждания, а за да ви водя на ешафода».
Смъртта на Лепуатвен, приятел на Флобер. «Затворете прозореца! Това е твърде прекрасно».
Дон Кихот: Да, сражавах се с вятърни мелници. Защото ми е все едно дали се сражавам с вятърни мелници или великани. Дотолкова ми е все едно, че мога да ги сбъркам. Моята метафизика е метафизика на късогледия.
Ведите. За каквото мисли човек, това и става.
1940 г.
Женският роман. Единствена тема - искреността.
Нямаше да пишете толкова за самотата, ако можехте да извлечете от нея всичко възможно.
Съзнателно или несъзнателно жените винаги използват чувството за чест и вярност на дадената дума, което е толкова силно развито у мъжете.
1941 г.
Западът не изобразява всекидневния си живот. Той вечно рисува великите образи, които го вдъхновяват. Той ги търси. Той иска да бъде Манфред или Фауст, Дон Жуан или Нарцис. Но не успява да се приближи до тях. Винаги побеждава стадното чувство. От мъка Западът е създал киногероя.
Волята също е самота.
Лист за Шопен: «Отсега изкуството стана за него само средство да бъде зрител на собствената си трагедия».
Тези, които са творили в смутни времена: Шекспир, Милтон, Ронсар, Рабле, Монтен, Малерб.
«И най-невинното занимание хората могат да направят престъпно» (Молиер. Предговор към «Тартюф»).
Изначално гръцката религия е твърдяла, че всички ги чака Преизподнята.
Нито награда, нито наказание не съществува - и в юдейската религия също. Идеята за награда е плод на общественото съзнание.
1942 г.
«Европа - казва Монтескьо - ще я погубят военните».
Монтескьо: «Има малки глупости, които са по-лоши от големите».
Френските работници са единствените, сред които се чувствам добре, единствените, които искам да познавам и в които да се «превъплътя». Ние си приличаме.
Главното, което трябва да може писателят, е да претвори онези чувства, които изпитва, в онези, които иска да внуши.
Болестта е манастир със свой устав, своя аскеза, свое мълчание и свои прозрения.
Красотата, казва Ницше след Стендал, е обещание за щастие. Но ако самата тя не е щастие, какво може да обещава?
Само при бедните щедростта е великодушна.
Оправданието на абсурдния свят може да бъде само естетическо.
1943 - 1946 г.
Важният въпрос, който трябва да се разреши «на практика»: може ли да си щастлив и самотен.
Европеецът се наслаждава на собствената си храброст: той се любува на себе си. Отвратително. Истинската храброст е пасивна - това е безразличие към смъртта. Идеалът: чистото познание и щастие.
Всеки живот, посветен на преследването на пари, е смърт. Възкресението е в безкористието.
Не мога да живея без красотата. И с това се обяснява моята слабост към някои хора.
Главното, което отличава човека от животното, е въображението. Затова у нас половото влечение не може да бъде истинско естествено т. е. сляпо.
Тези, които обичат истината, трябват да търсят любовта в брака, т. е. в любовта без илюзии.
Хуманизмът все още не ми е омръзнал; той дори ми харесва. Но ми е тесен.
Да живее със страстите може само онзи, който ги е подчинил на себе си.
Главната способност на човека е способността да забравя. Но в името на справедливостта трябва да се отбележи, че той забравя дори онова добро, което сам е направил.
- Защитавайте се - казаха Съдиите.
- Не - отговори Обвиняемият.
- Защо? Така трябва.
- Все още не. Искам да приемете цялата отговорност върху себе си.
Страшният и ненаситен егоизъм на художниците.
Философията е съвременна форма на безсрамието.
Когато навърших тридесет години, при мен, както се казва, в един прекрасен ден дойде славата. Не съжалявам. По-късно това вероятно щеше да ме лиши от покой. Сега знам какво е славата. Празна работа.
За да преобрази мисълта света, трябва отначало тя да преобрази живота на своя творец. Необходим е пример.
19 февруари 1861 г. Отмяната на крепостното право в Русия. Първият изстрел (Каракозов) прозвучал на 4 април 1866 г.
1947 - 1949 г.
Колко струва човек? Какво е човекът? След това, което видях, в мен до края на живота ми няма да изчезне по отношение на него недоверието и дълбоката тревога.
Най-сериозният проблем, който се изправя пред съвременните умове, е конформизмът.
Великият въпрос на живота - как да се живее сред хората.
Бедата на нашия век. Ако доскоро от оправдание се нуждаеха лошите постъпки, сега от него се нуждаят добрите.
Как да се обясни, че синът на бедняка може да изпитва срам, без да изпитва завист.
Сартр, или носталгията по всеобщата идилия.
Сент-Бьов: «Винаги съм смятал, че ако хората поне за минута престанат да лъжат и кажат на глас, това, което мислят, обществото не би издържало».
Стендал: «Нищо няма да направя за своето лично щастие, докато не престана да страдам от това, че изглеждам зле в нечии очи».
Волтер: «В този свят хората побеждават само със сила и умират с оръжие в ръка».
Духовният комунизъм на Достоевски - отговорността на всички за всички.
В края на краищата светът ще бъде преобразуван само от волята на пролетариата. Значи, в марксизма действително се съдържа екзистенциална философия, изобличаваща лъжата на обективацията и утвърждаваща победата на човешката активност.
На руски воля означава и «волеизявление», и «свобода».
Съвременната литература. Да се обижда е по-лесно, отколкото да се убеждава.
Анархист-толстоевец по време на окупацията. Написал на вратата: «Които да сте, бъдете добре дошли». Дошли полицаите-фашисти.
Красотата е кулминация на трагедията. Съвременният ум е тласкан към отчаяние от уродливостта и посредствеността. Именно това, несъмнено, иска да каже Шар. За гърците красотата е изходна точка. За европееца тя е рядко достижима цел. Аз съм съвременен човек.
«Ние живеем истински само няколко часа през нашия живот…»
Първа трябва да дойде любовта, а след нея - моралът. Обратното е мъчително.
Да се живее - значи да се проверява.
Имам две-три страсти, които могат да се сметнат за осъдителни, които аз смятам за такива и от които се опитвам да се отърва с волеви усилия. Понякога успявам.
Привличат ме великодушните хора - и само те. Но самият аз не съм великодушен.
Най-важният проблем днес е възмездието.
Клайст два пъти изгарял ръкописите си… Пиеро дела Франческа в края на живота си ослепял… Ибсен на стари години изгубил паметта си и отново започнал да учи азбуката… Трябва да не се пада духом! Да не се пада духом!
Величието се състои в това да се опиташ да станеш велик. И нищо повече…
Там, където искат да имат роби, трябва колкото може повече, да се създава музика. Така поне смятал, по думите на Толстой, един немски княз.
Слушайте ме, казвал Фридрих Пруски. Но умирайки, признал: «Уморих се да управлявам роби».
След нощ, прекарана в страдание, се чувстваш като с махмурлук.
Заблужденията са радостни, истината е страшна.
Горчивите води на смъртта…
Тя ласкаеше неговото тщеславие. И затова той не й изневеряваше.
Дьолакроа: «Реални в мен са само онези илюзии, на които давам живот върху платната си. Всичко останало е плаващи пясъци».
1950 г.
Понятието «интелектуалец» (и съответната реалност) се е родило през XVIII век.
Яков Генс, управляващ Вилнюското гето, се е съгласил на тази полицейска длъжност, за да облекчи положението на хората. Постепенно три четвърти от обитателите на гетото (48 хиляди) били унищожени. В края на краищата разстреляли и самия него. Разстрелян за нищо - и за нищо лишил се от чест.
Китайците твърдят, че империи, близки до гибелта си, изобилстват със закони.
Стилът на XVII век, по думите на Ницше: ясен, точен и свободен. Съвременното изкуство: тиранично.
Твърде късно намираш в себе си мъжеството да се примириш с това, което знаеш.
Да се съществува е не трудно, а невъзможно.
Волтер се е досещал за почти всичко. Наистина, той доказал съвсем малко, но затова пък неопровержимо.
На онези, които пишат тъмно, им е провървяло; ще им се появят коментатори. Останалите ще имат само читатели, а това, съдейки по всичко, предизвиква презрение.
Да се остарява значи да се премине от чувства към съчувствие.
Колко нощи в живота, в които нас вече ни няма!
Фокнър. На въпроса какво мисли за младите писатели, отговаря: «Те няма да създадат нищо значително. Те няма какво повече да кажат. За да пишеш, трябва да си изпълнен с прости и велики истини и да посветиш творчеството си на една от тях или на всички тях заедно. Онези, които не умеят говорят за гордостта, честта, страданието, са посредствени писатели и съчиненията им ще умрат с тях, ако не и по-рано. Гьоте и Шекспир са устояли, защото са вярвали в човешкото сърце. Балзак и Флобер също. Те са вечни».
- В каква е причината за обхваналия литературата нихилизъм?
- В страха. В деня, когато хората престанат да се страхуват, те отново ще започнат да създават шедьоври, т. е. произведения, на които е съден дълъг живот..
Най-силната страст на ХХ век: лакейството.
В Бру две лежащи фигури - надгробни паметници на Маргарита Австрийска и Филибер Савойски - вместо да гледат небето, вечно се гледат един друг.
Не обичам чуждите тайни. Но са ми интересни чуждите признания.
Малцина са способни да разберат изкуството.
Шофьорът на таксито, негър, с учтивост, каквато няма да срещнеш в Париж през 1950 г., ми каза, когато минавахме край «Комеди Франсез», пред който имаше много автомобили: «Домът на Молиер тази вечер е пълен».
Комунизмът във Франция има шансове на успех, защото французите са нация от войници.
1951 г.
Бунтуващият се човек. Исках да кажа истината, оставайки великодушен. В това е моето оправдание.
Естествеността не се дава по рождение: това е придобито достойнство.
Постоянно имам чувството като че съм в открито море: необяснимо щастие с привкус на опасност.
Именно поради жестокостта от страна на адмирал Колчак в руската компартия чекистите надделели над привържениците на по-хуманни методи.
Има такива вечери, след които още дълго ти е хубаво на душата. Да се умре е по-леко, когато знаеш, че и след теб ще има такива вечери на земята.
Геният - това е здраве, превъзходен стил, добро разположение на духа - но на предела на страданието.
Творчеството. Колкото повече дава, толкова повече получава. Да се изразходваш целия, за да станеш богат.
Той ги разстрелваше собственоръчно и казваше: «За всичко трябва да се плаща лично».
Кой ще спомене дума за нас? Нашите произведения. Уви! Кой тогава? Никой, никой, освен малцината ни приятели, които са ни виждали в минута на самотричане, когато даваш цялата си душа на друг. Т. е. освен онези, които ни обичат. Но любовта е мълчание: всеки човек умира неизвестен.
1952 г.
Полемика с Т. М. Постоянни нападки: «Ар», «Карфур», «Риварол». Париж е джунгла, но тукашните хищници са болезнено невзрачни.
1953 г.
Писмо от Грийн. Всеки път, когато ми казват, че се възхищават от мен като човек, имам чувството, че цял живот съм лъгал.
Започвайки от Колумб, хоризонталната цивилизация на пространството и количеството идва на мястото на вертикалната цивилизация на качеството. Колумб уби средиземноморската цивилизация.
Има хора, чиято религия е в това, че те прощават нанесените обиди, но никога не ги забравят. Аз не съм толкова благороден, че да простя обидата, но я забравям завинаги.
Има минути, когато внезапната искреност е равносилна на непростима загуба на контрол над себе си.
1954 г.
Белите рози сутрин миришат на роса и пипер.
Рембранд: слава до 36 години, т. е. до 1642 г. Започвайки от тази година, постоянен път към самотата и бедността. Рядък и много показателен опит в сравнение с баналната съдба на непризнатия художник. За подобен опит още не се е говорило.
Ортега и Гасет. Историята е вечна борба между паралитиците и епилептиците.
Всяко общество се основава на аристокрацията, защото същността на аристократизма е взискателност към себе си, а без такава взискателност към себе си всяко общество загива.
1956 г.
Самоубийство на старица-англичанка. В дневника си дълги месеци тя всеки ден е записвала едно и също: «Днес не дойде никой».
1957 г.
Властта е неотделима от несправедливостта. Добрата власт е здраве и внимателно управление на несправедливостта.
Никога не говори за своята работа.
За мен: ако всяко от моите чувства беше единствено, бих му се подчинил. Винаги ме владеят едновременно две противоположни чувства.
Придобий огромна мощ, но не за да смазваш, а да даваш.
1958 г.
Моята професия е да пиша книги и да се сражавам, когато възникне заплаха за свободата на скъпите ми хора и моя народ. Това е всичко.
Художникът е като делфийско божество: «Нито открива, нито скрива - само обозначава».
Мама. Ако в нас имаше достатъчно любов към тези, които обичаме, бихме им попречили да умрат.
Десет дни минаха от връщането ми от Гърция. Силата и радостта на топлината. Сън на душата и сърцето. В дълбочината спи манастирът, мощните голи стени, в които мълчанието съзерцава.
1959 г.
Последните пет години критикувам себе си, онова, в което вярвах, с каквото живях. Онези, с които споделях тези идеи, смятат, че имам предвид тях и много ми се сърдят; но не, аз водя война със себе си и или ще се унищожа, или ще се възродя, това е всичко.
Не мога дълго да живея с хората. Трябва ми поне малко самота, частица от вечността.
