Виктор Ерьомин

превод: Литературен свят

Както пишат в средствата за масова информация, много италианци днес признават Джани Родари може би за най-добрия национален писател на XX век. Или поне за най-добрия детски писател в историята на Италия. Възможно е и да е така, те знаят най-добре. Във всеки случай, не можем да не се съгласим, че световното признание на Родари започнало в Съветския Съюз, и славата на писателя пряко е свързана с оказаната му подкрепа от С. Я. Маршак.

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в градчето Оменя, Северна Италия. Баща му, Джузепе Родари, бил хлебар и имал собствена малка пекарна и магазинче «Хлебни изделия и продоволствени стоки».

Майка му, с моминско име Магдалина Арьочи, работела в хартиена фабрика. Баща му бил женен втори път. Първата му жена починала, от нея Джузепе имал син Марио - братът на Джани бил със 17 г. по-голям, и те общували малко. Момчето дружало с най-малкия си брат - роден година след него - Чезаре, с него споделял детските си тайни, тайните си беди и радости.

В 1929 г. Джузепе Родари умрял. В силен леден дъжд той изскочил от къщи, за да помогне на давещо се в локва котенце и се и простудил. Простудата преминала в бронхопневмония. Пеницилинът в онези години още не бил познат, нямало с какво да се лекува болния. Джузепе изгорял буквално за 7 дни.

Бащата не оставил наследство. Майката с пекарната и магазинчето не успяла да се справи, затова се наложила да продаде всичко. Магдалина започнала да работи като слугиня в богата къща, а синовете си изпратила при своите родители в градчето Гавирате, в провинция Варезе (Ломбардия).

Ако в Оменя Джани учил в обикновено училище, то сега поради бедността им майката решила да го даде в католическата семинария „Св. Петър” в град Севезо, до Милано. Там децата не само ги учели, но и хранели, и ги обличали безплатно. В семинарията Родари се обучавал от 1931 до 1934 г. После Магдалина дала сина си в светски колеж. Тук вече Джани сам припечелвал за образованието си: заедно с приятели създал музикално трио и момчетата свирели в барове, на сватби и погребения. Това не пречело на ученето им.

В 1939 г. Родари станал слушател във филологическия факултет на Миланския католически университет. Но така и не успял да завърши висше образование.

Джани по рождение бил с крехко здраве. Когато Италия се включила във Втората световна война, го освободили от войска повинност. През 1941 г. Родари станал начален учител в град Уболдо, до Милано. За да получи тази длъжност, на младия човек се наложило да влезе във фашистката партия.

През есента на 1943 г. се създала «социалната» република Сало начело с Бенито Мусолини и Джани бил призован да служи в миланска болница. Там юношата научил за гибелта на фронта на двама свои приятели и за ареста през септември на същата година и изпращането му в немски концлагер на брат му Чезаре (Понесъл най-тежки изпитания, Чезаре се върнал след войната си в родината си; той надживял брат си и починал през 1982 г.)

Възмущението на Родари било толкова голямо, че чрез познати се свързал с местната Съпротива и минал в нелегалност. На 1 май 1944 г. Джани се встъпил в Комунистическата партия на Италия. Той остава убеден комунист до края на дните си.

След завършването на войната комунистите привлекли талантливия млад човек на работа в партийната преса. В 1945 г. Родари бил назначен за редактор на «Ордини ново», а през 1947 г. го преместили като репортер в миланския филиал на главния вестник на италианските комунисти «Унита» («Единство»). Кариерното му развитие било бързо. През 1948 г. Джани вече бил специален кореспондент.

По време на работата редакторът на «Унита» му предложил да води в неделните броеве рубриката «Линопико» («Дребосъче»). Неочаквано рубриката станала много популярна, редакцията на вестника била постоянно затрупана с писма от деца и родители.

През 1948 г., отивайки по поръка на издателството в Модена по въпроси за парламентарните избори, Джани се запознал с техническия секретар на Демократичния народен фронт Мария Тереза Ферети. По собственото им признание, заедно не им било скучно. Мария веднага видяла, че Родари «е от категорията мъже, с които се чувстваш като зад каменна стена».

По това време от миланския специален кореспондент се заинтересували в римската редакция на «Унита». Когато през 1950 г. комунистите решили да издават собствено детско издание, ръководството на партията извикало от Милано Джани Родари. Именно на него и на журналиста Дино Риналди възложили да издават седмичното списание за деца «Пионер». Родари де факто станал негов главен редактор. Първият брой на «Пионер» излязъл на 10 септември 1950 г. Изданието просъществувало 10 години.

Тъй като истинските детски писатели винаги и навсякъде са малко, а се подвизават в тази сфера предимно графомани, се наложило редакторите сами да вземат перото. Родари спешно пишел детски стихове, разкази, приказки. През 1951 г. от публикуваните му в «Пионер» стихотворения била съставена «Книжка с весели стихове». Това било първото пълноценно издание на автора. След него през същата година излязъл първият роман-приказка на Джани Родари - «Приключенията на Чиполино (Лукчо)».

Съвременният читател ще каже: «Потресаващ дебют!» И наистина потресаващ: римският клир незабавно наредил на децата на праведните католици да четат «Лукчо», няколко години в дворовете на църквите книгата била публично горена, а от църковните катедри Родари бил сравняван с дявола, клеймили го като еретик и развратник. Италия дълги години отхвърляла своя писател. Самият Родари се смятал за журналист и не се борел за правото да се брои сред писателите.

Коренно различно било отношението към творчеството му в Съветския Съюз. През 1952 г., веднага след излизането на новата му повест-приказка «Пътешествието на Синята стрела», писателят посетил по поръчение на ръководството на КП на Италия нашата страна. Бил приет изключително добре, но главното постижение на Родари било запознанството му със С. Я. Маршак. Опитен издател, Маршак мигновено разбрал колко гениално одарен е италианецът и приел да помага за популяризирането на творчеството му в страната ни.

В 1953 г. излязло първото руско издание на «Приключенията на Лукчо» в литературната обработка на С. Я. Маршак. Успехът на книгата бил оглушителен. Джани Родари станал един от най-любимите чужди писатели на нашите деца. С огромен интерес и дори възторг били приети у нас другите приказни произведения на Родари: повестите «Джелсомино в Страната на лъжците» (1959 г.) и «Планетата на новогодишните елхи» (1962 г.), сборниците «Приказки по телефона» (1962 г.) и «Торта в небето» (1966 г.). Именно от СССР славата на италианския приказник започнала постепенно да се разпространява по цял свят. Сега книгите на Родари са преведени на няколко десетки световни езици, а общият им тираж надхърля 20 милиона.

Италианците вероятно последни стигнали до разбирането за значението на творчеството на своя сънародник: днес произведенията на Джани Родари са включени във всички италиански учебници в училищата, повсеместно се издават и пропагандират.

А през 1953 г. по време на връщането на приказника от Москва, на работа в Рим преместили Мария Тереза Ферети. Те отново се срещнали с Родари и писателят поискал ръката й. В същата 1953 г. се състояла сватбата им. След 4 години, през 1957 г., се родила единствената им дъщеря Паолина. От самото начало съпрузите се заселили в малко жилище на петия етаж на многоетажнен дом. Там вдовицата на Родари живее и досега. Поне така беше в началото на 2013 г.

После Джани работил в няколко периодични издания на комунистите. Последното му работно място бил вестник «Паезе сера» («Страната вечер»). Писателят често посещавал Съветския Съюз, където го тачели повече, откъдето и да е.

Ситуацията леко се променила едва след като Родари получил през 1970 г. наградата Ханс Кристиан Андерсен - това вече било световно признание. Помогнал за наградата С. Я. Маршак чрез мощното съветско представителство в Международния съвет за детската книга.

Разказвачът на приказки отдавна имал проблеми с циркулацията на кръвта и застойни процеси в краката. През 1979 г. му направили неуспешна операция по отстраняването на тромб в крака.

През зимата на 1980 г. лекарите го посъветвали да се подложи на повторна операция. На 10 април операцията отново се оказала неуспешна.

Явно болният много се е вълнувал за това. На 14 април 1980 г. Джани Родари внезапно почина в резултат на инфаркт.

Приказникът е погребан в римското гробище Кампо Верано, към древната католическата църква Сан Лоренцо Фуори ле Мура.