Джани Родари
Джани Франческо Родари (Giovanni Francesco Rodari), италиански писател и журналист, е роден на 23 октомври 1920 г. в град Оменя, Северна Италия, в семейство на хлебар. С двамата си братя израства в родния град на майка си Гавирате. Учи в родния си град, три години в семинария в Севезо (1931-1934), в светски колеж. Слушател във Филологическия факултет на Католическия университет в Милано (1939). По време на Втората световна война е освободен от служба поради крехкото му здраве. Известно време е начален учител в град Уболдо, до Милано (1941). След изпращането на брат му в немски концлагер, минава в нелегалност. Активен участник в италианската Съпротива. Редактор в комунистическия вестник „Ордини ново” (1945-1947); журналист в комунистическия вестник „Унита” от 1947 г.; главен редактор на детското списание „Il Pioniere” („Пионер”) в Рим от 1950 г. След „Пионер” работи в юношеското списание „Авангард”, после в масовия ляв вестник „Паезе сера”, където до края на живота си е литературен сътрудник. Фейлетоните му почти ежедневно се появяват на неговите страници. Печата също така в различни италиански издания, води рубрика за деца по радиото. Член на Италианската комунистическа партия от 1944 г. до смъртта си. През 1952 г. посещава за първи път СССР, после го посещава многократно. Името му става популярно преди всичко благодарение на многобройните му преводи на руски език. Най-добрите преводи на стиховете на Родари на руски са на Самуил Маршак. Автор на много книги за деца. През 1967 г. е признат за най-добър писател на Италия. Носител на наградата „Андерсен” (1970). Умира на 59 г. на 14 април 1980 г. в Рим. Съчинения: „Книжка със смешни стихотворения” (1950), „Наставление към пионера” (1951), „Приключенията на Чиполино (Лукчо)” (1951, 1959), „Влак със стихове” (1952), „Джелсомино в страната на лъжците” (1958), „Детски стихове на небето и на земята” (1960; 1972), „Приказки по телефона” (1960), „Джип в телевизора” (1962; 1967), „Планетата на коледните елхи” (1962), „Пътешествието на Синята стрела” (1964), „Какви грешки стават” (1964), „Торта в небето” (1966), „Разни приказки за игра” (1971), „Как пътешества Джованино по прозвище Безделника” (1973), „Граматика на фантазията” (1973), „Живял два пъти един Барон Ламберто” (1978), „Малки скитници” (1981), „Невидимият Тонино” (1985) и др. У нас в годините на социализма са издадени голяма част от значимите му произведения, издаването им продължава и в наши дни.
Публикации:
Литература за деца:
ВЛАКЪТ НА БЪДЕЩЕТО/ превод: Христо Черняев/ брой 125 февруари 2020
За Джани Родари:
ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С ДЖАНИ РОДАРИ/ автор: Лолий Замойски/ брой 18 март 2010
