СТИХОВЕ
превод: Димитър Дублев
ИЗ „ФИСТАНИТЕ НА ЛУНАТА”
Чудна нощ! Градината -
сенчестата, синята -
спя, дордето влезе тя -
госпожа Луна.
Славеят подскочи там
и запя на клончето.
Блесна в миг поточето
в златна светлина.
МЪКАТА НА ЛИБЕТО
За майката не плача, че тя изгуби син,
ни за вдовицата в ръцете със сираче,
ни за сестрата, скрила във чер чембер коси,
а либето оплаквам - не може то да плаче.
Че либето не скрива в чембера чер глава
и денем се усмихва със болка на лицето,
че никой не теши го във къщи със слова
и тъй до гроб ще носи то тайната в сърцето.
ГУМЕНДЗА
Разправят плът си яла, кръв смукала дори.
Но от войната страшна не виждам нийде помен:
пак къщички, брезички, а слънцето в зори
излиза по лозята като стопанин скромен.
——————————
*Гумендза - село, при което са станали ожесточени боеве през войната 1914-1918 г.
НОЩНА ТИШИНА
Заспива в тъмното светът.
Но долу, във земята,
безсмъртни духове плодят
и будят семената.
Спри, славей сладък, песента,
спри, щурчо неуморен,
да чуя зърното в нощта,
как тихо пуща корен!
ИЗ „ЧЕТИРИСТИШИЯ”
На дървено балконче, оплетено в бръшляни,
запява над гергева двойка хубавица.
Везмото й в атлаза само на песен стана,
а песента бродира в сърцето й шевица.
Що думаш! Искаш с мене да дойдеш в планината?
Но ти си още малка - опора в мойто рамо
подириш ли сред пътя, боя се в тишината,
девойче, да не станеш ти изведнъж голяма.
