ХОРАЦИЙ
превод: Литературен свят
Хораций е средният по възраст от великата триада древноримски поети от класическата «златна» августовска епоха. Животът и творчеството му преминали най-вече във времето на управлението на император Август.
Хораций е роден във Венузия (съвременна Веноза) в областта Апулия в Южна Италия. За майката на поета не знаем нищо. Баща си Хораций обожавал. Освободен роб, бащата работил като разпоредител на търговец и успял да си купи малко имение.
Някои изследователи били убедени, че бащата на Хораций бил търговец на солена риба. Известно е, че веднъж при свада някой креснал на поета: «Колко пъти съм виждал как баща ти изтриваше носа си с ръкав!»
Юридически децата на освободените роби били приравнявани към родените свободни граждани на Рим, но робският произход бил все пак петно върху репутацията и окончателно се измивало едва при следващото поколение. Социалната непълноценност оставила неизгладима следа върху целия житейски път и литературно творчество на поета.
Заради сина си бащата се преместил в столицата и дал Хораций да бъде обучаван при известния граматик и наставник Орбилий Пупила. Сам той станал за момчето педагог, т. е. човекът, който съпровожда детето на училище.
Когато Хораций навършил двадесет години, баща му го изпратил в Атина, за да завърши младежът там образованието си. Но в Гърция Хораций се запознал с Марк Юний Брут, любимеца на Юлий Цезар. Известно е, че Брут пристигнал в Атина, за да вербува тайно римски младежи за офицери в бъдещата републиканска армия. Един от тях се оказал и Хораций.
Когато след убийството на Юлий Цезар в 44 г. пр. н.е. в страната започнала гражданска война и Марк Антоний и Октавиан (бъдещият Август) предприели военни действия срещу «освободителите», поетът застанал на страната на заговорниците. Той получил чин военен трибун и съпровождал Брут в Мала Азия.
Но Хораций не бил убеден републиканец. В 42 г. пр. н.е. той участвал в знаменитото сражение при Филипи, може би дори е видял самоубийството на Брут, след което се върнал в Рим. По това време баща му вече бил починал, а имението му - конфискувано в полза на демобилизирани ветерани. На за щастие на Хораций, император Август амнистирал активните републиканци. Младият човек дори успял да получи длъжността писар в хазната.
Кога Хораций е започнал да пише стихове, не е известно. Но скоро след завръщането му в Рим от творчеството на Хораций се заинтересувал Вергилий, който разказал за младия поет на Меценат. През 38 г. пр. н.е. Хораций влязъл в кръга на изтъкнатия благотворител и любимец на императора. През 33 г. пр. н.е. Меценат подарил на Хораций малко имение в Сабинските планини - благодарение на този дар поетът не трябвало повече да се безпокои за насъщния хляб.
Меценат въвел Хораций в обкръжението на Август, но поетът се опитвал да се държи по възможност по-далече от двора. От предложената му длъжност секретар на императора Хораций се отказал.
Той живеел в уединение, в своето сабинско или тибуртинско село. Но в любовта, както съобщава прославеният историк и биограф на поета Гай Салустий Крисп, бил ненаситен.
В поезията учители на Хораций станали поети от предишни години. От Архилох се научил на ямб, от италиеца Луцилий (около 180-102 г. пр. н.е.) - на сатира.
Първата си книга със сатири, излязла около 35 г. пр. н.е., Хораций нарекъл «Беседи». В нея влезли десет стихотворения, написани в хекзаметър. Около 30 г. пр. н.е. се появила втората книга на поета - «Еподи», в нея били включени седемнадесет кратки ямбически стихотворения и осем сатири.
Епод наричали в античността една от строфическите форми - двустишие, в което вторият стих е по-кратък от първия. Такива строфи нерядко се срещали при Архилох. С тази книга завършил първият период в творчеството на Хораций.
Новият период се характеризира с еолийската лирика, предназначена за изпълнение под акомпанимент. За този жанр Хораций бил вдъхновен от поезията на Сафо, Алкей и Анакреон (1). В 23 г. пр. н.е. се появили «Оди» - осемдесет и осем разнообразни по метрика, дължина (от осем до осемдесет стиха) и интонация стихотворения, внимателно разпределени в три книги.
В 23 г. пр. н.е. Меценат бил отдалечен от император Август. Това веднага се отразило на съдбите на любимците на благотворителя. Като резултат започнал нов период в творчеството на Хораций. През 20 г. пр. н.е. се появила книгата му «Послания». От лириката Хораций преминал към философската поезия, на която, от гледна точка на автора, повече съответствал хекзаметърът. В «Послания» влезли двадесет стихотворни писма.
На следващата, 19 г. пр. н.е. починали близките на Хораций приятели - поетите Вергилий и Албий Тибул (2). Тяхната смърт го накарала да се замисли за тленността на живота. А в 17 г. пр. н.е. с изключителна тържественост се провели Столетните, или Вековни, игри - празненство за «обновление на века», което трябвало да ознаменува завършването на гражданските войни и началото на нова ера в мирното процъфтяване на Рим.
Старателно разработената сложна церемония, която, според официалната обява, «още никой не е виждал и никога повече няма да види» и в която трябвало да участват най-знатните хора на Рим, завършвала с химн, обобщаващ резултатите на цялото празненство. Да създаде химн било наредено на Хораций.
Императорската заповед означавала публично държавно признание - по такъв начин Хораций негласно се обявявал за приемник на Вергилий и главен поет на Рим. Той успешно се справил със своята задача, създавайки знаменития си «Юбилеен химн».
Едва сега Хораций станал популярен поет, признат майстор на римската лирика. Това му налагало специални задължения. Август започнал да се обръща към поета с нови поръчения. Императорът «смятал, че произведенията на Хораций ще се запазят завинаги и освен юбилейния химн му наредил да напише стихотворения в чест на победата на приемните си синове Тиберий и Друз над винделиките (3). С тази цел императорът принудил Хораций да добави към трите си книги, след дълъг промеждутък, и четвърта книга».
Този малък сборник бил издаден около 13 г. пр. н.е. В него влезли вариации на стари лирически теми, тържествени прослави на императора и приемните му синове, външната и вътрешната политика на Август. Поетът бил убеден, че стиховете му са дарили героя на произведенията му с безсмъртие.
Последното приживе издание на Хораций била втора книга «Послания». В нея се обсъждало състоянието на римската поезия, като Хораций защитавал съвременните му автори от нападките на привържениците на древността.
Специално значение за световната култура има публикуваното в сборника «Послание до Пизоните», получило впоследствие наименованието «Изкуството на поезията». В него Хораций дал пълно разяснение на теоретическите си възгледи за литературата и на принципите, които следвал в творчеството си.
«Изкуството на поезията» се възприема в литературознанието като теоретичен манифест на древноримската класическа литература от времето на империята.
През 8 г. пр. н.е. умрял Меценат. По време на заболяването му го посетил император Август и Меценат му казал, умирайки: «Помни за Хораций Флак като за мен».
Но Хораций надживял благодетеля си само с два месеца. За свой наследник той гласно обявил Август, тъй като измъчван от пристъпите на болестта, нямал сили да подпише завещанието. Поетът бил погребан на Есквилин близо до Меценат.
Хораций станал за цялата следваща европейска култура образец за поет - учител на живота. В стихотворението «Към Мелпомена» («Паметник») сравнил литературното си безсмъртие с вечността на римската държава. Но истинската му слава дошла в ранното Средновековие. От тези времена са се запазили повече от 250 ръкописа на негови произведения - нечувано много.
В епохата на Ренесанса поетът се оказал до люлката на хуманизма. Като лирик Хораций, наравно с Вергилий, даже изтласквайки последния, станал любим поет на епохата на Възраждането.
След изобретяването на книгопечатането нито един античен автор не бил издаван толкова пъти, колкото Хораций. Творчеството му предизвикало огромен брой подражания и пародии както на латински език, така и на национални езици, и изиграло голяма роля във формирането на новата европейска лирика.
В руската поезия теми и мотиви на Хораций влизат с Антиох Кантемир, те се срещат при М. В. Ломоносов, Г. Р. Державин, А. С. Пушкин, А. А. Делвиг, А. Г. Майков, без да споменаваме многобройните поети с по-малко значение. Най-голям брой подражания и преводи има тридесетата ода от третата книга на Хораций, известна като «Към Мелпомена» («Паметник»).
Думите «Exegi monumentum» А.С. Пушкин взема като епиграф към стихотворението си «Я памятник себе воздвиг нерукотворный…» Стихотворения на тема «Паметник» имат М. В. Ломоносов, Г. Р. Державин, А. А. Фет, В. Я. Брюсов и други руски поети. Сам Хораций е заимствал тази тема от свои предшественици.
Отделно трябва да се спомене за преводача от латински и древногръцки Алексей Владимирович Артюшков (1874 - средата на 1930-те г). Литературоведите смятат, че творчеството му оказало огромно влияние върху цялата руска преводаческа школа. Преводите на Артюков са поставяни по-високо от преводите на А. А. Фет или Вячеслав Иванова. В частност той превежда Анакреон, Хораций, Овидий, Тибул, Ювенал, Федър и др.
(със съкращения)
——————————
Бележки:
1 Анакреон (570/559 - 485/478 г. пр. н.е.) - велик древногръцки лирически поет; в поезията се смята за наследник на Сафо и Алкей. До наши дни са достигнали само малки фрагменти от произведенията на Анакреон.
2. Албий Тибулл (50-17 г. пр. н.е.) - велик древноримски поет, автор на два тома елегии. Много от стихотворенията му са посветени на първата любов на Тибул, на която поетът произволно е дал името Делия. Геният на автора на елегиите е направил името Делия нарицателно в световната поезия и е алегорично обозначение на възлюбената на всеки поет.
3. Винделики - келтски племена, населяващи Горния Дунав.
