Виктор Ерьомин

превод: Литературен свят

Откъс от книгата „Кримските «армагедони» на Йосиф Сталин” (2016)

Общоизвестно е, че сплетнята за масовите репресии в СССР първи разпространи по света Александър Исаевич Солженицин. На основата на кулоарни слухове той определи разпространената днес умопомрачителна цифра - 60 милиона репресирани от съветската власт.

За тези мръсни измислици Солженицин получи Нобелова награда по литература (1970 г.). От времето на появата на «Архипелаг ГУЛАГ» този брой на жертвите на сталинизма се шири в либералната литература и се възприема от любителите да «състрадават на народните мъки». Други емигранти вече увеличиха броя на репресираните до 66,7 милиона.

В годините на перестройката с проучването на темата за репресиите на базата на нашите архиви се зае изтъкнатият историк от либералното направление (друг в архивите не биха допуснали) Виктор Николаевич Земсков (1946-2015). Той влезе в Комисията по определяне на загубите на населението към Отдела по история на АН на СССР.

Членовете на комисията получиха открит достъп до статистическата отчетност на ОГПУ-НКВД-МВД-МГБ, пазена се в главните държавни архиви.
Понастоящем именно В. Н. Земсков е признат в целия научен свят за първооткривател на архивните фондове за политическите репресии в СССР. Неговите изследвания повсеместно са признати за най-достоверни и доказани.

Цифрите са такива. За периода от края на гражданската война в края на 1921 г. до смъртта на Сталин през март 1953 г. общо репресирани по политически членове са били около 3 милиона и 700 хиляди души.

От тях около 700 хиляди души са осъдени на смърт. Основно това са били партийни и държавни работници, осъществявали репресиите на първия им етап през 1920-те г. Около 100 хиляди присъди - разстрел не били приведени в изпълнение.

Около 800 хиляди осъдени по политически членове умрели в местата за лишаване от свобода. Т. е. като цяло загинали около 1 милион и 400 хиляди души. Така че Солженицин е завишил броя на репресираните приблизително 15 пъти.

Тази грешка би могла да се прости, тъй като през 1970-те г. Александър Исаевич не е имал достъп до държавните архиви и е правел изводите си изключително по слухове. Но в последните години от живота си той е бил прекрасно запознат с трудовете на Земсков, но не каза нито дума за своята погрешност в «Архипелаг ГУЛАГ».

Ако си спомним и за разгърнатата и финансирана от Солженицин кампания за агресивното преследване на М. А. Шолохов и твърдящ, че уж Михаил Александрович е откраднал и си е присвоил романа «Тихият Дон», както и отказът на Солженицин да признае намерените след кончината Шолохов чернови на «Тихият Дон», става очевидна нравствената неадекватност на този човек.

Броят на репресираните 60 милиона е била съчинена от лауреата на Нобелова награда ако не злонамерено, то умишлено за евтин ефект зад граница. Затова и той упорства в тази цифра, превърнала се отдавна в разпространено злословие, до края на дните си.

Лъжа и злонамерен слух е, че уж в сталинския СССР всеки втори гражданин е минал през лагер.

Максималният брой затворници в лагерите (осъдени и по политически членове, и за углавни престъпления) за цялата съветска история е бил фиксиран по състоянието му на 1 януари 1950 г. - 2 760 095 души при обща численост на населението приблизително 180 милиона души.

А средно броят на затворниците се колебаел от 1,5 до 2,5 милиона.

И това при положение, че след войната по политически членове са лежали повече (а може и в преобладаващата си част, точно никой не знае) истински предатели и палачи - полицаи, шпиони, членове на фашистки организации, бандеровци, «горски братя» и т. н.

За широкото разпространение на престъпността днес не си и струва да се говори. В мирните САЩ през 2013 г. в затворите са се намирали повече от 2,2 милиона осъдени.

В елцинова Русия при население около 147,5 милиона души в затворите ежегодно лежаха повече от 850 хиляди души.