Анатолий Чепуров

превод: Николай Гюлев

***
Не ми се четеше,
не ми се пишеше,
не ми се връзваха в строфа
мойте слова.

И се чуваше
как отърсва листи
кленът
с рижа глава.

Небето за дъжд
се заканваше
и със син туш обагри
леса.

Прогърмя над рекичката,
ала сухи останаха
помрачените
небеса.

Чувам в здрача
как диша полето,
дало хляб на мойта
страна.

А край пътя -
върба побеляла,
черна лодка люлее
вълна.

И ръката ми
нежно разлиства
календарните дни
напред.

Чувствам аз -
уморена земята е.
Да отдъхне
сега й е ред.

И виелици
ще я покрият.
Ще поспи тя
до пролетта.

И тогава
под слънчева ласка
ще трепти във зелено
пръстта.