Розалво Асиоли

превод: Румен Стоянов

ИЗВЪН СМЪРТТА

Нощта идва дългоръка
и слуша, че просяците спят
съня тежък на човешката си нищета
- гледа ги единствено луната,
щом никой минувач
не ги поглежда на улица „Барон Анадия”.
Има още от тях по други улици:
преситени от глад и безпризорност.
Тия благородници без хляб и без земя.

МИЛУВКА НА РЪЦЕТЕ

Протегни ръката си
както моята протягам
в поздрав
и при среща.
Нека пръстите
на моята ръка
проникнат в пръстите
на твоята ръка
и се преплетат
и се наситят в задоволство.
И да са единствени
и щедри в нежността,
и да са внимателни
и на обичта подвластни,
и още да са добродетелни
и пламенни във любовта,
и най-вече
душата нека те докоснат
както докосват и сърцето.

ДЕЦАТА БЕЗПРИЗОРНИ НА БРАЗИЛИЯ

Децата безпризорни падат, едно след друго,
падат из градове, покрайнини,
падат връз плочници, места незастроени,
падат от глад и безподслонност
с орисиите си пред общественото лицемерие.

В градовете, гдето падат безпризорните деца,
отекват дневни, нощни изстрели на техните убийци.
Мъжете вдигат рамене, оправдават умъртвени,
все тъй безчувствени остават пред заглавия.
На оцелелите в неизбежимата им смърт
остава кратък вопъл на човешко възмущение:
половин дузина свестни из тълпа неблагоразумни.

Рио де Жанейро, Сан Пауло или пък Алагоаш,
мястото е без значение, часът, сега и тук,
децата безпризорни падат, едно след друго,
в името на праведните и глупостта човешка
падат убити, сякаш врагове са на война,
по улиците като из окопи.