УТРОТО НА ПОБЕДАТА
превод: Красимир Георгиев
УТРОТО НА ПОБЕДАТА
Там, където тревата в росата кървее
и кокорят картечници яростен лик,
в пълен ръст над земята на предна траншея
се изправи победно войник.
Бие често сърцето, ребрата надига.
Тишина… Тишина… Не насън - с порив нов.
Пехотинецът, казал: „Воювахме! Стига!” -
забеляза кокиче сред ров.
И в душата, петимна за слънце и ласка,
прежен радостен ручей отново тече.
И войникът към свойта простреляна каска
скъта нежното бяло цветче.
В паметта му отново войната премина -
Подмосковие в сняг, Сталинград сред беда.
И за пръв път от четири страшни години
като малко дете зарида.
Пехотинецът плач и усмивки редеше
и с ботуши отъпкваше черен терен.
Зад плещите му младият изгрев пламтеше,
предвещавайки радостен ден.
1945 г.
——————————
УТРО ПОБЕДЫ
Где трава от росы и от крови сырая,
Где зрачки пулеметов свирепо глядят,
В полный рост, над окопом переднего края,
Поднялся победитель-солдат.
Сердце билось о ребра прерывисто, часто.
Тишина… Тишина… Не во сне - наяву.
И сказал пехотинец: - Отмаялись! Баста! -
И приметил подснежник во рву.
И в душе, тосковавшей по свету и ласке,
Ожил радости прежней певучий поток.
И нагнулся солдат и к простреленной каске
Осторожно приладил цветок.
Снова ожили в памяти были живые -
Подмосковье в снегах и в огне Сталинград.
За четыре немыслимых года впервые,
Как ребенок, заплакал солдат.
Так стоял пехотинец, смеясь и рыдая,
Сапогом попирая колючий плетень.
За плечами пылала заря молодая,
Предвещая солнечный день.
1945 г.
