Всеволод Рождественски

превод: Димитър Василев

О, памет, ти ни даваш двойно зрение.
И туй, което мъртво е в света -
в миг придобива ново въплъщение
на миналите дни във зрелостта.

И по-настойчиво, неотвратимо
проблясва лъч из гъстата мъгла:
блиндажа горски, печицата димна,
на ски следите, литнали в дола.

Върху сандъка, сгушен под шинела,
будува втора нощ телефонист.
И бурята към щаба е замела
пътеката. А въздухът е свеж и чист.

Познати ми са всеки пън и дупка,
брезите - раздробени от снаряд.
Поскърцват валенките. В полушубка
усещам пак изострения хлад.

Защо по-тихи са и по-безлюдни
предутринните волховски блата?
Но фронтовите делници са будни,
покрити в сняг, очакват сутринта.

Стърчат пречупени на две елите.
Навред - безмълвието на снега.
И торфеното селище е скрито -
леговището там е на врага.

Но скоро с канонадата зловеща
ракета ще обагри всеки клон.
И ще се втурне в миг лесът насреща
на Ленинград и волховския фронт.