Валентина Сергеева

превод: Наталия Недялкова

Из книгата „Там, след зимата” (2016)

***
Животът ни върви синусоидно -
ту тръгва горе, ту надолу пада.
Аха, когато нещо си постигнал,
изниква неприятна изненада.

Унинието сиво те смразява
и пипалата пуска надълбоко.
Да, лесно е да си останеш на земята,
по-трудно е да се изкачваш нависоко.

Разбира се, че има шанс да се изправиш.
Когато чакаш и когато вярваш,
тогава към победата във този свят нетраен,
ще имаш сили пътя да проправиш.

Дори през бурите победата съзирам
през ледниците, облаците сиви.
До там, където тръгнах, знам, ще стигна…
И ако трябва - ще пълзя, щом вече нямам сили.