Леду Иву

превод: Румен Стоянов

Заставам пред гроба ти в Пенеду
и си припомням дните, когато твоята усмивка
                                                      отклоняваше луната
и слънцето покриваше главата ти.
Виждам те облечена в синьо из населената с таласъми къща,
когато очакваше да умножим детството.
Знам, че обичаше самотата на канутата.

Сега идвам да оплаквам отсъствието на твоето втленено тяло,
хвърлям в тишината скромни цветя от красноречие
и пред земята, в която се превърна ти,
си въобразявам, че тая нощ ще танцуваш под стряхата
на тавана, гдето живяхме.