Василий Казанцев

превод: Тихомир Йорданов

ПРОСТОТА

Непостижима ти си, простота!
Като каприз си на жена красива.
По-проста си от всичко на света
и по-банална си от примитива.

Ти на изтънченост и примитив,
на съвършенството във стил изискан
залагаш им капан ръждив,
че с тях ти да се слееш искаш.

Как лесно сякаш е така!
Душевна простота съзряла,
ти с тях вървиш ръка в ръка,
непримирима по начало.

***

На гарата, в тълпата деловита
се сблъскахме очи в очи.
До дъно е душата ти открита,
като живота - в тях личи.

Погледнах я - една секунда само:
очакваща по детски тишина.
От себе си тогава се засрамих
и скрих се в тази дълбина.