РУСИЯ
превод: Тихомир Йорданов
Във война, като в мъртва вода, съм умит.
Над главата ми злобно бучи „месершмит”.
На кръстовище глухо - река и печал -
аз, глупакът, стоя - човек озверял.
Зад гърба си оставям разбития праг.
Две разни Русии са в очите ми пак.
Във едната са славей, сълза, кехлибар.
А във другата - влак, и куршум, и пангар.
Не умея да жъна, да кося аз не знам.
Да държа две Русии е изпит голям.
На кръстовище спирам - и мъдър, и прав,
че познавам и двете в постъпки и нрав.
У едната са люлка, печал, тюркоаз.
А във другата - вятър и пушек, и газ.
И задъхан в мъглите, през душния прах
две Русии да нося в сърце не успях.
Над едната небето е синьо, покой.
А във другата - влакове, песни и бой.
Две Русии в очите ми - мир и война…
Но в душата момчешка е Русия една.
