Лев Смирнов
Лев Василиевич Смирнов (Лев Васильевич Смирнов), руски поет, е роден на 08.12. 1928 г. в град Твер (Калинин). Прекарва детството си в Москва и Карелия. Завършва през 1952 г. юридическия факултет на МГУ. После се премества в Киев, където започва литературната му дейност. Дълги години се занимава с преводи на украински поети, а така също плодотворно работи с редица съветски композитори - Игор Шамо, Юрий Лоза, В. Казенин, Виктор Берковский, Анатолий Ляшев и др. През 1962 г. става член на Съюза на писателите на CCCР, като скоро след това се установява в Москва. Член на Московската писателска организация. Автор на 12 поетични сборника: „Земной непокой” (1962), „Право на солнце” (1964), „Лепта” (1966), „Третья даль” (1971), „Автобус в марте” (1973), „Зимняя молния” (1979), „Копейная звезда” (1986), „Журавль в ночной степи” (1987), „Русские таинства” (1990), „Птица и храм” (2008), „Сто стихотворений” (2013) и други. Живее в Москва.
Публикации:
Поезия:
