превод от френски: Никола Джеров

ВЕЧЕР

И ето вечерта пристъпва с бавен здрач.
Гласът на гонга рязко прозвучава
сред глухия бумтеж на барабана,
със който нощният пазач
пристигащата вечер поздравява.

Рибарят слага в лодката веслата,
към своя дом със мрежата събрана
поема дълъг път покрай реката.
Тоягата размахал във ръцете,
на мудните да стигне роговете,
забързал към самотната кошара,
подгонва стадото овчарят.

И само птичките високо над гнездата
се още борят с яростния вятър
и под върбите, мрежите си сплели,
във здрача бързат сенки закъснели:
тоз - в своя дом и при трапеза сита,
за хляба - друг - в далечен край заскитал…

МОЛБА ЗА ДЪЖД

Небе, дай дъжд да завали! -
Ще има и вода тогава
оризището да пои
и жаждата да утолява.
И пълни за през цяла зима
панички със ориз ще има.

С УСМИВКА НА УСТА

Ако се вслушвах във скръбта,
която в мен бушува,
отдавна трябваше да оглушея.
Сърцето вечно негодува -
като вълна е радостта! -
ала все още аз се смея!

ЯТОТО

Виж птиците - летят високо, чезнат
на облаците в грейналата бездна.

За почести, богатство не ламтя
и като птица - гоня радостта!

ПРИЯТЕЛИ

Тревите свиват се от страх,
цветята - вехнат, капят, падат -
и те като човека страдат.

Приятели си аз избрах:
тоз волен вятър по полето
и светлата луна в небето.

НА ПЪТЯ

На пътя срещаме се ние.
В гърди сърцето лудо бие,

но всеки другия поглежда,
без даже да помръдне вежда:

за ласки устните горят,
но знаят - трябва да мълчат,

та никой да не подозре,
че двама се желаем лудо…

И ни се струва - само чудо
могло би да ни събере!

НАШИЯТ ЖИВОТ

Животът ни - на тез вълни играта,
които се премятат сред реката!

Виж, братко мой, как само се събират,
разделят се, отново се намират,

растат, смаляват се, играят -
но до кога ли ще да траят?

ПО ЗДРАЧ

Досегна вече здрачът синевата
и багрите на облаците пие.
Гората се зад канарите крие,
всред цветовете свили се листата.

Превили гръб под тежките товари,
от планината спускат се дървари.
А пръснати и схлупени се нижат
покрай реката сламените хижи.

Край мен бездомни кукувички плачат
и гарвани самотници. И в здрача,
унесен в своя скръбен спомен,
за теб, любима, спирам в планината,
сиротен като тях и обездомен,
между небето и водата.

——————-

Анам - Централен Виетнам. Названието Анам означава Мирен юг. бел. ред.

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 449, 15.11.1939 г.