Пърси Биш Шели

превод: Георги Михайлов

Смъртта е навред. Неразлъчна, тя всеки живот позлатява.

Смърт диша небесната твърд.
И всичко, което живей и в зори разцъфтява:
ний във нас носим своята смърт

Умира възторгът, умира и всяка надежда.
Не остава, де поглед да спрем -
и гаснат очите - прахът към праха се навежда
и тогава ний трябва да мрем.

А всичко умира и всичко любимо ний губим.
Разпростира се смъртна тъма -
и, ако не мре туй, което ний любим,
смъртта би умряла сама.