МИСЛИ И АФОРИЗМИ

Василий Розанов

превод: Красимира Василева

Красотата ще спаси света, ако е добра. Но добра ли е тя? Не красотата ще спаси света, а светлите помисли. Каква е ползата от надменната и безбожна красота?

Слабият винаги дава път на силните и само истински силният дава път на всички.

Признавайки реалността, не се опитвай да я оправдаваш…

Желаейки да стана свободен, трябва ли да се освободя и от това желание?

Като се разрастват, потребностите на човека също могат да станат злокачествени.

Хора - животни от царството на животните, и затова не искат да бъдат човеци.

Ако главата и сърцето не работят отделно, значи си познат със самия себе си.

Да дариш, очаквайки награда, е непристойно, но непристойните няма да я получат.

Престъпленията, преминаващи границата на човечността, трябва да се съдят по закони, преминаващи границата на милосърдието.

Вие нямате душа, господа: и няма да излезе литература.

На най-висок глас изискват тишина.

Нужно е да те боли сърцето за някого. Странно е, но без това животът е пуст.

Не търси повод, и без това причините са предостатъчно.

Трябва да четеш не за удоволствие, не за информация, а само за изменение на душата.

Демокрацията - това е начин, с помощта на който добре организирано малцинство управлява неорганизираното мнозинство.

Има само една религия, в която човек е намерил себе си. Това е християнството.

Истината за първоначалното добро състояние на човека, за неговата поквара , която се е появила после, за връщането му към първоначалната чистота - тези истини са изказани в тази религия с такава пълнота и яснота, че не оставят съмнение в човека…На него му остава да внимава и да се вслушва, да не търси отново, да не се заблуждава, да не пада.

Хората говорят - времето отминава. Времето говори - хората отминават.