Владимир Сорочкин

превод: Тихомир Йорданов

***
На възел връзва твоя път
съдбата. Разплети!
Защото инак ще твърдят,
че никой бил си ти.

Не се покривай с мрака гъст -
излез навън, кресни.
И не мълчи, засипан с пръст
под срутени стени.

В душа змията не гнезди,
ако е с Божи знак.
И даже да си никой ти,
но с име ще си пак!