Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Полковник Кадафи, малко преди своята смърт, казваше, че ако му е съдено да загине, ще умре като мъченик. Думите му се оказаха пророчески.

Тежко раненият, възрастен човек беше жестоко пребит от “бойците на ПНС”, преди да бъде убит зверски.

Убиха го по бандитски. Но на убийците това се стори малко и те изложиха тялото на умрелия на всеобщ показ в търговския павилион, полусъблечен, в хладилник за съхраняване на плодове.

Враговете на Кадафи, от вождовете до редовите бунтовници не престават да повтарят за своята привързаност към демокрацията и законите на исляма.

Но всяка религия е преди всичко морал. Къде, в коя религия, гаврата с ранен старец и после с мъртвото му тяло се смята за богоугодно дело?!

Обществото може да живее по законите на морала или напълно да ги отхвърли. Последното е добре описано в Библията с примера на Содом и Гомор. Краят на тези древни градове е добре известен.

Ако новата власт в Либия започва управлението си с пребиването на тежко ранен старец с последваща гавра с мъртвото му тяло, с какво ще продължи? С какво ще завърши?

И още. С какво толкова са симпатични тези изроди, убиващи ранени старци, на страните на западната демокрация? Какво ги кара така нежно да се грижат за тези зверове, нямащи нищо общо с морала?

Да се грижат за тях, без да се съобразяват със смъртта на хиляди, а може би и десетки хиляди обикновени либийци, загинали от бомбите и ракетите на авиацията на НАТО? Нищо лично, само бизнес или идеалите на демокрацията?

И АКО ТОВА Е ДЕМОКРАЦИЯ, КЪДЕ ОТИВА ТОЗИ СВЯТ? На фона на това убийство, думите на американския президент, че “Смъртта на Кадафи доказа световното лидерство на Америка”, звучат особено зловещо.

24.10.2011 г.