Джон Кийтс

превод: Христина Керанова

О, ти, с лице oбрулено от зимен вятър,
с очи видели снежни облаци в мъгла обвити,
на бряста тъмните върхари сред зъзнещи звезди,
за тебе пролетта ще бъде жътва.
О, ти, с едничка книга светлината
на тъмна доба, която ти поглъщаш
нощ след нощ, щом Феб се скрие,
за тебе пролетта ще е зора, три пъти по-ярка.
О, знанието не преследвай - аз го нямам,
а песента ми носи родна топлина.
О, знанието не преследвай - аз го нямам,
а вечерта се спира да послуша. Тоз, що тъжи
при мисълта че е бездеен, той не е безделник,
и буден тоз е, който за заспал се мисли.