Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Всички публикувани тук новели са обединени от една тема - темата за човека в екстремални обстоятелства, когато той остава сам с несправедливостта, с по-силен враг, със смъртта…

Героите на тези новели са различни хора, но ги обединяват редица общи черти: те са самотни, те се открояват на общия фон, те имат свой вътрешен свят, неуютно им е в реалния свят.

Те не умеят или не искат да се приспособяват, но и да се приспособят, както и да оцелеят, за тях съвсем не е главното. По-важно за тези хора е да останат себе си, да се съхранят като личност.

Невъзможно е да се победи смъртта, но може да се съхрани собственото достойнство. Невъзможно е да се преправи светът, но може да останеш себе си в този сложен живот.

Те не винаги са положителни, героите на тези новели, но винаги са личности. Те яростно отстояват своето „аз” в нелекия, а понякога и немилосърден живот, вървят срещу течението и се борят, когато борбата изглежда като чели безсмислена. Те не винаги побежда¬ват, но винаги остават самите себе си.

И главното, те са живи в своите постъпки, в своите изказвания. Пред читателите се разгръща театралното действие, но не в образите, а в редовете.

Авторът изразява дълбоката си признателност на всички, които са му помогнали в написването на новелите от този сборник - със своето душевно съпричастие, задълбочен прочит, приятелско одобрение или обратното - с критика.

Моята специална признателност на Георги Борисов Ангелов, Борис Йосифович Дубсон, Константин Варб, Михаил Юриевич Гнитиев, Николай Иванович Дорошенко, Татяна Духлинска, Йосиф Абдурахманович Куралов, Николай Николаевич Николаев, Владимир Рисинов, Людмила Василиевна Шчипахина, Израел Адам Шамир.