МИТЪТ ЗА ПРОМИШЛЕНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Перифразирайки известната фраза на Марк Твен по повод слуховете за неговата смърт, приблизително същото може да се каже за ролята на промишлената революция, започнала в края на осемнадесети век и продължила през деветнадесети век.
Ролята на промишлената революция в историята и влиянието й върху съдбата на човечеството е повече мит, отколкото истина.
Адам Смит в най-известния си труд за богатството на народите и след него Маркс и Енгелс подробно изследвали процесите на развитие на средствата за производство, разделението на труда и влиянието на тези процеси върху формирането и промяната на обществото.
Но и основоположникът на либералната идеология, и авторът на „Капиталът”, напълно игнорирали или само частично разглеждали въпроса за ролята на грабежа като основа за натрупването на първоначален капитал и въобще като основа на капиталистическата система.
Маркс в главния си труд „Капиталът” подробно описва развоя на промишлената революция в Англия.
Според Маркс превратът в производствените отношения, в общественото устройство и съзнанието извършил тъкачният стан.
Но още сто и повече години преди раждането на Адам Смит и появата на машинното производство била основана британската Източноиндийска компания с уставен капитал 79 000 фунта стерлинги. Още по-рано била основана холандската Източноиндийска компания. А имало още датска и френска.

Само за първите петнадесет години след завладяването на Бенгалия, британците, според пресмятанията на американския историк Брукс Адамс изнесли от тази страна богатства на стойност един милиард фунта стерлинги.
Но Индия не била единствения източник на доходи за британските лордове.
Сред допълнителните доходи за британската империя били търговията с роби и опиумните войни в Китай, които били фактически войни за свобода на търговията с наркотици за британските търговци и контрабандисти.
Между другото, в резултат на ограбването на Индия, четиридесет милиона индуси умрели от глад. И това само индуси, и само през осемнадесети век.
Но това между другото.
Милиард фунта стерлинги за петнадесет години по цените от онова време е сума фантастична дори за днешния ден.
Такива доходи не са се присънвали нито на Бил Гейтс, нито на основателя на мрежата за продажби на модни дрехи „Зара”.
И едва ли Британия е разбогатяла толкова само от едната овча вълна. Еднозначно, не. Съдбата на такива страни като Аржентина или Уругвай е свидетелство за това.
И днес, промишленото производство и приблизително не дава такъв доход, както, да кажем, лихварството, преобразувано в банки, всевъзможните финансови и инвестиционни компании.
Единственият вид промишленост, който винаги е гарантирал и гарантира баснословни печалби, е било и си остава производството на въоръжение.
Оръжие купуват, без да се пазарят, а главното, с помощта на оръжието винаги можеш да си осигуриш баснословни доходи, особено, ако бъдат нападнати невъоръжени.
Затова ли дялът от промишления капитал в страните на златния милиард постоянно намалява, Китай бе превърнат в световна фабрика за ширпотреба, но наред с това дялът от ВПК в промишленото производство в страните от златния милиард постоянно се увеличава още от времето на Първата световна война и дори от по-рано?
И още за промишленото производство.
Всяко производство дава печалба на своя собственик само при минимална заплата.
Минимална заплата, а по-точно - мизерна, която стига на работника само да не умре от глад, да има чужд покрив над главата и най-необходимото - това е все същият грабеж.
Както и лихварството, развило се в съвременната финансова система. Преди и след Кръстоносните походи, Европа животуваше в нищета.
Кръстоносните походи се оказаха неуспешни за европейците относно грабежа и още няколко столетия Европа водеше безцелен, безсъдържателен живот в нищета и тъмнина.
Радикално животът на европейците се промени след колониалните завладявания на всички континенти.
Европейците станаха благополучни и просветени.
Разбира се своята роля изиграха и тъкачният стан, и парната машина на Уайт, железопътните линии и т.н.
Но ролята на техническия прогрес в историята е осветена много ярко, а ролята на грабежа остава в сянка….