Лалка Павлова

превод на руски: Всеволод Кузнецов

              Памяти русских войнов, погибших
              за освобождение Плевена.

Ночь затаилась, Плевен скрывая,
скрывая холмы… И вдруг, в один миг,
молния, словно стрела, пронзает,
бой осветив села Буковлык.

Под огнем - то не дождь - рыдает рассвет,
русских полки, сметая редут,
вперед устремляются в смелом броске,
под свисты шрапнели… И турки бегут.

И Османа-паши адъютант записывает:
“После страшного, дикого зрелища боя,
крик, изумивший и небо, и нас, повиснул:
громким “Ура!” - Рвутся солдаты из строя…

А на белом коне, с обнаженною саблей,
как мистический, сказачный, красавец герой,
за собою ведет их Скобелев - к аду,
где клокочет, как лава, ужаснейший бой!

И сраженные валятся - будто, всемирный потоп.
И орудия сеют огонь без пощады.
После долгих атак погибают, разом: ходжа и поп…
Враг, - и слева, и справа, - атакует нещадно.

Начинается сеча. Земля превращается в месиво -
от крови… Ужасные крики… Повсюду - и тлен, и прах…
Но войн, - как Святыня Господня, Мессия
воскресает, - распятый на вражьих, турецких штыках!

ЧИТАТЕЛЮ,

Подними времени занавес, - и смотри, - чего стоит!
Здесь на каждом камне высечено бессмертье!
Досталась победа - огромной ценою!
Великою, страшною жертвой!

ИЗ ПОЕМАТА “В УСОЕТО НА ВРЕМЕТО”

                   В памет на загиналите руски войни
                   за освобождението на Плевен

Нощта все още крие в тъмната си пазва
на Плевен сънените хълмове отсреща.
Внезапна, огнена светкавица пролазва -
Буковлък тя превръща в пещ гореща.

Под огън оръдеен утрото заплака.
Пехотни руски полкове припряно тръпнат,
напред политат със стремителна атака,
фучат шрапнели… С ужас турците отстъпват!

И адютантът на Осман паша записва:
“След страшно, грандиозно зрелище на боя,
щом под небето смаян вик “Аллах!” увисва,
с “Ура!” руснаците напред издърпват строя.”

От белия си кон с извадената сабя,
като митичен, приказно красив герой,
зове ги Скобелев към дъното на ада -
а там клокочи лавата на страшен бой!

Наоколо вали като по време на потоп.
Оръдията сеят огън без пощада.
След четири атаки - мрат без ходжа и без поп.
Врагът от три страни масирано напада.

Започва сеч… Земята се превръща в тиня
от кръв и пръст. Под свода - ужасени викове.
Човекът там - като божествена светиня! -
възкръсва, вдигнат върху вражи турски щикове.

ЧИТАТЕЛЮ,

вдигни завесата на времето и гледай!
Тук всеки камък носи в надпис издълбан
цената грозна на всеобщата победа -
велик и страшен многохиляден курбан.