Сергей Есенин

превод: Марин Ботунски

Мила моя, ти нали си жива?
Аз съм също жив. Привет от мен!
Нека светлина да се разлива
над домът ни тих, благословен.

Пишат ми, че в трескава тревога,
без сама да разбереш защо,
ти на пътя чакаш в изнемога
в старомодно, вехтичко палто.

И сънуваш все едно и също:
в мрака на притихналата нощ
някой след пиянски бой чевръсто
е забил в гръдта ми фински нож.

Нищо, скъпа. Успокой се. Зная,
че това е тягостна игра.
Аз не съм пияница отчаян,
та далеч от тебе да умра.

Като някога съм пълен с нежност
и така мечтая мълчешком:
да забравя мъката метежна
и да се завърна в своя дом.

Аз ще дойда - само в цветна пяна
пролетта навън да прозвъни.
Ала ти недей ме буди рано,
както някога, в ония дни…

Не събуждай нищо отшумяло,
старите надежди нека спят!
Много рано загуби и жалост
трябваше да срещна в своя път.

Аз не искам никаква награда.
Миналото звънна, отзвъня.
Ти си моя помощ и отрада,
ти си моя ведрост, светлина!

Подтисни ти мъка и тревога,
не ходи на старото место
и не стой в студа на пътя много
в старото износено палто.