Васил Махно

превод: Здравко Кисьов

ЛИЧЕН КОМЕНТАР НА ИСТОРИЯТА

„И тъй едни хора вървели на север
а други на юг
Разминали се тогава за цяло хилядолетие
Само тия които вървели отпред
оставяли след себе си градища села
гробища и пукнати грънци
а ония които закъснели -
се прокрадвали след тях мълчешком.”

Прочел тези думи във фолиант
с обковани сребристи корици
които се заключват с ключе
така и не успя да откриеш
към кои от тия хора принадлежиш

защото в оня хилядолетен процеп
който се е отворил
когато едни са отивали на север
а други на юг -
е имало само носещ пясъка вятър

сега се замисляш над тия мрачни думи
и слушаш сподавено цвилене
на устремени коне

ЛЕМКИ *

наивни - сякаш нарисувани от дете -
останаха в златната засъхнала
багра на Никифор**

- накривени шапки -
- несиметрични очи -

на каруци връщащи се от панаир
утре отново ще трябва
- да пасат крави - да стрижат овце

- вълците да прогонват -

и слава на Бога - че война вече няма
- мислеха те -
______

* Лемки - планински жители в Южна Полша
** Никифор - известен полски художник-наивист

***

родината,
родината - това е моят дядо и аз,
които
пред празника на Йордан обикаляме
във обора, освещавайки там

спечеления с тежък труд
наш добитък;
аз нося голяма паница с вода
сякаш пълна луна, не разлял нито капка

родината - това е онова малко
момиче на песъчливия бряг.
виждам деликатните птичи движения
на неговото крехко телце
и това колко много прилича
на моята дъщеря