РУСКА ПРИРОДА
превод: Татяна Любенова
РУСКА ПРИРОДА
Ти до люлката ми си стояла,
твоите песни в полусън долавях,
и лястовички си ми подарявала,
усмивката на слънце през дъжда.
Когато в миг изменяха ми силите,
сърцето ми опарваше сълза,
със мен като сестра ти разговаряше,
със шумоленето на ласкава бреза.
Не си ли ти, която ме научи,
в годините, под буря на беда
аз като бор в земята да се враствам,
да не превивам никога снага?
В теб е величието на народа
и на душата му безкрайните поля,
и руската замислена природа,
за мене истинска красавица е тя!
В лицето ти се вглеждам - всичко минало,
и бъдещето виждам в него аз.
Във буря неочаквана, в покой ли,
сърцето майчино ще призова.
И зная - в ширинета изкласили,
горски простори, разлив на река -
ти всичко си в света, извор на сили
да свърша нещо вдъхновено през века!
1962 г.
—————————–
РИСУНКАТА НА ПИКАСО
Напевен, слабичък, овалът
пленително е очертан,
с видение изгрява бавно,
от лилия по-бяла - там.
На гълъб с нежното трептение
лицето е обточено,
сияние на любовта е тя,
зора надникнала в стъкло.
Така от дълбините сини
на вековете, в далнината,
възниква образ на богиня
в мечтата тайна на земята.
Мисъл негаснеща и слово
тя носи в светлия ефир -
на златен век надежда нова,
със кратичкото име: МИР.
А над вселенските вълнения,
задържащ злото колело,
дари й, с щрих от вдъхновение,
безсмъртието, Пикасо.
1960 г.
РУССКАЯ ПРИРОДА
Ты у моей стояла колыбели,
Твои я песни слышал в полусне,
Ты ласточек дарила мне в апреле,
Сквозь дождик солнцем улыбалась мне.
Когда порою изменяли силы
И обжигала сердце горечь слез,
Со мною, как сестра, тыговорила
Неторопливым шелестом берез.
Не ты ль под бурями беды неносной
Меня учила (помнишь те года!)
Вростать в родную землю, словно сосны,
Стоять и не сгибаться никогда?
В тебе величье моего народа,
Его души бескрайные поля,
Задумчивая русская природа,
Достойная красавица моя!
Гляжусь в твое лицо - и все былое,
Все будущее вижу наяву,
Тебя в нежданной буре и в покое,
Как сердце материнское, зову,
И знаю - в этой колосистой шири,
В лесных просторах, и разливах рек -
Источник сил и все, что в этом мире
Еще свершит мой вдохновенный век!
1962 г.
—————————–
РИСУНОК ПИКАССО
Певучим, медленным овалом
Пленительно обведена,
Встает виденьем небывалым
Белее лилии - она.
Голубки нежной трепетаньем
Ее лицо окаймлено,
И вся она - любви сиянье,
Зарей вошедшее в окно.
Долно быть, так из глуби синей
Веков, клубящихся вдали,
Вставал когда-то лик богини
В мечтах измученной земли.
Неугасимой мысли слово
Она несет через ефир -
Надежда века золотого
С именованьем кратким: МИР.
И, над волненьями вселенной
Сдержав злой воли колесо,
Ее, как росчерк вдохновенный,
Бессмертью отдал Пикассо.
1960 г.
