Владислав Ходасевич

превод: Татяна Любенова

***

Около мен кръгът се свива,
нечуто приближава сън…
О, как печално се усмихва,
в завесите, прикрит отвън!
И как унило прозвучава
в тръби смразени - ветрен вой!
Около мен кръгът се свива.
Короната съдбовна сплита,
Тъга, край моето чело!

1906 г.

—————————–

***

Всичко в стихове не можеш да разкажеш,
че животът като тайна върволица си върви.
Дълъг шал на някого завързваш сякаш,
сякаш някого очакваш, но за него не тъжиш.

Нижат се замислените бримки,
куката поглеждаш - тя жълтее като кост.
Дали ще пристигне или не, не знаеш,
и какъв ще бъде този дълго чакан гост?

В утрото ли на стъклото ще почука
или в тъмното, с нечута стъпка, ще се приближи,
или пък, със малко плашеща усмивка,
ще разпусне изведнъж, каквото сме наплели ний.

1915 г.

***

Вокруг меня кольцо сжимается,
Неслышно подползает сон…
О, как печально улыбается,
Скрываясь в занавесях, он!
Как заунывно заливается
В трубе промерзлой - ветра вой!
Вокруг меня кольцо сжимается,
Вокруг чела Тоска сплетается
Моей короной роковой.

1906 г.

—————————–

***

Обо всем в одних стихах не скажешь.
Жизнь идет волшебным, тайным чередом,
Точно длинный шарф кому-то вяжешь,
Точно ждешь кого-то, не грустя о нем.

Нижутся задумчивые петли ,
На крючок посмотриш - все желтеет кость,
И не знаешь он придет ли, нет ли,
И какой он будет, долгожданный гость.

Утром ли он постучит в окошко
Иль стопой неслышной подойдет из тьмы
И с улыбкой, страшною немножко,
Все разпустит разом, что связали мы.

1915 г.