Мигел де Сервантес

превод от испански: Росица Василева

Кога грабне дайрето Омайна
и звук сладък прониже ефира,
сякаш перли, не длан го раздират,
росни китки устата извайва.

Сърцето тихне и разум разюздан
отстъпва бавно на танца луднал,
та от непорочен, чист и скромен
изригва с врява и небето разбунва.

Душите води - на кичур виснат
в косите знойни, в нозете рухват
ранени страсти от стрелите остри.

И грее ярка - лъчи разплисва,
обич превластна от нея руква
и още премного величие носи.