Марсело Артеага

превод от испански: Росица Василева

Той няма ни куче, ни дъщеря да го води.
До града стига, опипвайки с пръсти оградите,
по аромата на хляба изпечен,
от фурната прясно изваден.
Тук всички го знаят: припява фрагмента
от стихове срещу залък оскъден;
и знае прекрасно - над комата
и припева тъжен боговете всевластват.