Олга Бергхолц

Олга Фьодоровна Бергхолц (Ольга Федоровна Берггольц), руска съветска поетеса, е родена на 03/16 май 1910 г. в Санкт-Петербург. От 1918 г. до 1920 г. заедно със семейството си живее в Углич в бившите килии на Богоявленския манастир. Учи в трудово училище, което завършва през 1926 г. Творчеството й обхваща поеми, стихотворения, разкази, повести, пиеси, публицистика. Печата стихове и разкази от 1925 г. От 1925 г. участва в литературното обединение на работническата младеж - „Смена”, където се среща с поета Борис Корнилов (първия й съпруг), с когото по-късно учи във Висшите курсове при Института по историята на изкуствата. Първата й книга е повестта „Углич” (1932). Завършва филологическия факултет на Ленинградския университет (1930), работи като кореспондент на в. „Советская степь” в Казахстан, за което разказва в книгата си „Глубинка” (1932); като редактор във вестника на завод „Электросил” (1931-1934) в Ленинград. През 1933-1936 г. излизат книгите й - сборника „Стихотворения” (1934), повестта „Журналисти” (1934), очерците „Годы штурма”, сборника с разкази „Ночь в Новом мире” (1935), повестта „Зерна” (1935), сборника „Книга песен” (1936). Член на ВКП(б) от 1940 г. В годините на Великата Отечествена война в обсадения Ленинград, работи в Дома на радиото, почти ежедневно обръщайки се към мъжеството на жителите на града в своите радиопредавания, по-късно включени в книгата й „Говорит Ленинград”, издадена след войната (1946). Вторият й съпруг, литературоведът Н. Молчанов, умира от глад. По това време поетесата създава най-добрите си поеми, посветени на защитниците на Ленинград: „Февральский дневник” (1942), „Ленинградская поэма” (1942). Издава също така книгите „Ленинградская тетрадь” (1942; сборник), „Памяти защитников” (1944). Пише пиесата „Они жили в Ленинграде” (1944), поставена в театъра на А. Таиров, публикува книгите „Твой путь” (1945), „Ленинградская симфония” (1945; киносценарий; съвместно с Г. Макогоненко), „У нас на земле” (1947; пиеса), „Первороссийск” (1950; поема) От 1949 г. до 1962 г. е омъжена за Георгий Макогоненко. През 1952 г. създава цикъл стихове за Сталинград. Отзовава се в печата със стихове, посветени на смъртта на Сталин (1953). След командировка в освободения Севастопол създава трагедията „Верность” (1954). Следва прозаичната автобиографична книга „Дневные звезды” (1959; през 1968 г. е заснет едноименният филм), а през 1960-те г. излизат поетичните й сборници: „Узел” (1965), „Испытание”, през 1970-те - „Верность”, „Память” (1972). Избрани съчинения: „Избрано” (1948), „Избрано” (1954), Събрани съчинения в два тома (1958), Избрани произведения в два тома. (1967), Събрани съчинения (1990). Носителка на Сталинска награда на СССР (1951), орден „Ленин” (1967), орден „Трудово червено знаме” (1960), медал „За отбраната на Ленинград” (1942), медал „За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941-1945 г.”. Умира на 13.11.1975 г. в Ленинград. Погребана във Волковското гробище. Почетен гражданин на Санкт Петербург (1994).


Публикации:


Поезия:

НА БОРИС КОРНИЛОВ/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015