СРЕД УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА…
превод: Татяна Любенова
***
Сред ужасите на войната,
при всяка нова жертва в боя,
не жаля ни другаря, ни жената,
дори не жаля за героя…
Уви! Жената ще се утеши,
приятел - споменът ще изостави,
една от всичките души -
до гроба няма да забрави!
Сред лицемерните дела,
сред пошлост всякаква и проза,
видях, единствени в света,
най-искрени сълзи в угрозата -
на майките сълзите, святи са!
Вовек ще помнят те децата си,
във кървавата нива легнали.
И като плачещи върби
не ще повдигнат те глави…
1855 -1856 г.
—————————–
***
Не казвай, че погуби младостта си,
от ревността ми изтерзана тежко.
Не говори!…тъй близко днес е края,
а ти си цвете пролетно и свежо.
Денят, във който ти във мен се влюби
и нежното “обичам” чу от мене -
недей проклина! Краят ми е близък,
смъртта ще бъде мойто изкупление!
Не казвай, че са дните ти унили,
не призовавай болния затворник:
пред мен е мракът хладен на могилата,
а пък пред теб - обятия любовни!
Аз зная, другиго че ти обичаш,
омръзна ти да ме щадиш, да чакаш…
Не бързай! Близка е за мен могилата -
и нека сложи точката - Съдбата!…
1856 г.
***
Внимая ужасам войны,
При каждой новой жертве боя
Мне жал, не друга, не жены,
Мне жаль не самого героя…
Увы! Утешится жена,
И друга лучший друг забудет;
Но где-то есть душа одна -
Она до гроба помнить будет!
Средь лицемерных наших дел
И всякой пошлости и прозы
Одни я в мире подсмотрел
Святые, искренние слезы -
То слезы бедных матерей!
Им не забыть свои детей,
Погибших на кровавой ниве,
Как не поднять плакучей иве
Своих поникнувших ветвей…
1855 -1856 г.
—————————–
***
Не говори, что молодость сгубила
Ты, ревностью изтерзана моей;
Не говори!…близка моя могила,
А ты цветка весенного свежей!
Тот день, когда меня ты полюбила
И от меня услышила: любля -
Не проклинай! Близка моя могила,
Поправлю все, что смертью искуплю!
Не говори что дни твои унылы,
Тюремщиком больного не зови:
Передо мной - холодный мрак могилы,
Перед тобой - объятия любви!
Я знаю: ты другого полюбила,
Щадить и ждать наскучило тебе…
О, погоди! Близка моя могила -
Начатое и кончить дай судьбе!…
1856 г.
