АФОРИЗМИ
превод: Валентин Димитров
За всичко трябва да платиш, дори да нямаш нищо.
Много ли е нужно на човек за пълното щастие? Като минимум - максимум!
Няма непристъпни жени, има непробивни мъже.
Пред белия лист всички пишещи са черноработници.
Блажени са вярващите, блаженстват богатите.
На един медицината удължава живота, на друг - агонията.
Времето върви напред, животът - обратно.
Навсякъде присъства и никъде не участва.
По бедните плюят, по богатите стрелят.
Жените са странен народ: комплиментите приемат за истина, а като им кажеш истината, се обиждат.
Парите имат цена само в собствения джоб.
Струваше ми се - другите са по-лоши от мен, оказа се - аз не съм по-добър.
Може ли човек да преживее честно? Може! Но кой ще му повярва?
За своята гениалност знаеш сам, за твоята посредственост - другите.
Не спори с началника и лекаря: първият може да те прати по дяволите, вторият - при ангелите.
Не озверявай, а очовечвай озверелите!
Ненавистта свързва хората не по-малко, отколкото любовта.
Жизнено кредо: върши добро, независимо от възмездието.
Докато се измъкнеш от коловоза, сам оставаш без колела.
Дай на човека власт и той ще стане неуправляем.
Всеки от нас има сума права, но не всеки има сума пари, за да ги използва.
Животът е в твоите ръце, докато си рулеви.
Съвестта се събуждаше в него само в съня.
