Данте Алигиери

превод: Крум Пенев

На своя земен дял посред разцвета
заблудих се из девствена гора
от мрак и сънна тишина обзета.

Тъй диви бяха горските недра,
че даже днес при спомена за нея
пак в ужаса предишен цял горя.

Смъртта по-зла да назова не смея;
но за поуката, която взех оттам,
пред вас аз всичко пак ще изживея.

Кога и как заблудих се - не знам,
като във сън, припомням си неясно,
че както лутах се изгубен сам,

из тая местност дива и ужасна,
де всичко в мрак потънало мълчи,
пред мене гол и стръмен връх израсна.

Повдигнах аз нагоре пак очи
и зърнах, че обагрят планината
на ранно утро първите лъчи.

Страхът внезапно запленил душата
на тая вечер с гибелния мрак,
като роса стопи се пред зората.

И както след спасение моряк
към морските настръхнали простори -
за да обгърне лудият им бяг,

във който ненаситна смърт говори, -
обръща взор към дивите вълни,
така и аз назад обърнах взори.

Сърцето ми пак бодрост осени
и отморен, изпълнен с нова вяра,
из стръмнините планински теснини

без път нагоре взех да се катеря.
Но изведнъж измъкна се пред мен
със леки стъпки хищница пантера,

впи в мене поглед жълт и настървен,
та аз от страх реших нееднократно
да свърна пак надолу съкрушен.

Но там на изток слънце благодатно
възлизаше сред грейнали звезди,
като в деня, във който непонятно

за нас, из мрачносивите гърди
на хаосът, тъй чудната вселена
с един замах творецът зароди.

Часът на утро свежо и засмяно,
разлял край мен духа на пролетта,
вля нова мощ в сърцето ми смутено.

Но лъв със жадно зинала уста
нечакано зададе се отсреща
и с мощен рев разтърси пропастта.

Нов страх и смут при тая грозна среща
кръвта във мойте жили вледени,
по стъпките му - алчна и зловеща -

вълчица гладна дебнеше встрани,
до днес която в свойта злост и жажда
погубила е много земни дни.

Тъй обграден - изгубих аз надежда,
че някога ще стигна онзи кът,
зората в който чудно се оглежда -

и свих надолу пак в обратен път.
Но както свличах се по стръмнината, -
безпомощен, изгубен за светът, -

съзрях пред мен човек в далечината,
преди години много тук живял
и от уплаха викнах в тишината:

- Смили се ти над моя земен дял,
човек или видение злощастно
бъди, но виж - от ужас тръпна цял.

- Бях жив - отвърна ми той полугласно,
от знатен род живот получих аз,
на Мантуа под слънцето прекрасно,

когато Юлий Цезар бе на власт.
Живях във Рим при Августа. Тогава
на божества лъжливи между нас

на почит беше грешната им слава.
Поет бях аз и доблестно възпях
синът Анхизов Троя щом остави,

превърната в развалини и прах.
Ала кажи, защо се връщаш в мрака,
а не вървиш нагоре пак без страх,

където радост те отново чака?
- Вергилий си - извиках аз смутен -
на твоята поезия под знака

светът живей дори до днешен ден.
За моя жар към твоя дар небесен
бъди сега опора ти за мен,

че ако днес светът във мойта песен
наслада някаква открива, знай,
то е затуй, че с дни над теб унесен

изучих твоя стих от край до край.
Виж този звяр, проследил мойта диря,
ръката си за помощ ми подай,

че в себе си аз сили не намирам.
- За да избегнеш злото, други път -
отвърна той - ще трябва да подиря,

щом толкова убит е в теб духът.
Безжалостен е този звяр и ние -
желаеш ли да зърнеш пак светът -

от погледа му трябва да се скрием.
Той свои жертви дири между нас
и щом кръвта на някого изпие,

връхлита други с по-голяма страст.
Сам с много зверове съюзник става
и зло след зло крои със всеки час,

но вечно няма той да побеждава.
На него скоро враг ще връхлети
и ще потъпче черната му слава.

Във Фелтро този мъж ще се роди;
богатства тленни той не ще да гони,
в сърцето обич чиста ще пламти

и своя враг жестоко ще прогони
далеч от своя роден скъп предел,
за който паднаха покрити с рани

Камилла, Турно, Низо, Евриял.
А своя поход той ще спре, когато
вълчицата запрати с удар смел

отново в царството на тъмнината.
Сега тръгни подире ми без смут
и нека да напуснеме земята

и слезем там, където в зной и студ
тълпата грешна за злините свои
измъчва се, гори и с рев нечут

зове повторно смъртните покой.
Сред тях ще видиш също и онез,
що без вина се лутат из безброя,

за да заслужат божията чест,
която правосъдие раздава, -
та някой ден да чуят блага вест,

че тях към друга участ призовава.
Желаеш ли да видиш този свят,
на друг, по-чист водач ще те оставя,

че той до днес остана непознат
за мен, ведно при мъдрия владетел
с небесно милосърдие богат

и смел творец на всяка добродетел.
Да броди моят дух не смее там: -
в чертозите на нашия създател

отива само онзи, който сам
твореца позове с усмивка блага.
- От смут, певецо, паднал съм дотам,

че тук на тебе всичко аз възлагам.
Води ме в царството на мрака ти
във името на Бога, що помага

и влива радост в нашите гърди,
оттам към светлия предел на рая
през райските отворени врати

жив вечното блаженство да позная,
останало загадка за духът
на грешника пропаднал и окаян.

Води ме ти из моя труден път
към божиите прелести прескъпи,
останали незнайни за светът.

И тръгна той, след него аз пристъпих.

в. „Час”, г. 3, бр. 16, 23.12.1936 г.