ДА ЛЮБИШ ДРУГИ – ТЕЖЪК КРЪСТ…

Борис Пастернак

превод: Татяна Любенова

***

Да любиш други - тежък кръст,
а ти прекрасна си, без сянка,
и тайната на прелестта ти -
е сякаш на живота тайна.

Напролет се дочува шепот
и шум от новини и истини.
Ти от такова си семейство.
И като въздух си, без корист ти.

Да се събудиш и прозреш,
словестният боклук изтръскал,
без да боклучиш - ти живей,
голяма хитрост не се иска.

1931 г.

—————————–

***

Никой няма да е в къщи,
освен полумракът. Зимен
ден прозирен ще се мръщи
през завесите открити.

Само бели мокри топки
ще се мяркат, претъркалят.
Само покрив, сняг и още
покрив, сняг - и никой. Бяло.

Пак ще ме зачеркне иня,
ще ме увлекат мен пак -
миналото ми униние
и от друга зима знак.

И отново ще ме бодне
непростената вина.
И прозорчето кръстато
ще притисне дървен глад.

Но внезапно по пердето
ще пробегне тръпка в миг,
тишината, с стъпки мереща,
ти пред мен ще се явиш.

Ще застанеш на вратата,
без прищявка, в нещо бяло.
Сякаш роклята ушита е
от снежинки на парцали.

1931 г.

—————————–

***

Ти тук си, заедно сме с теб.
Присъствието ти е като град,
като притихналият Киев,
от знойните лъчи облят,

заспиващ и неотпочинал,
от сън оборен, непреборен,
ненужното от свойта шия
отхвърлящ - сякаш яка потна;

във който с мокрите листа,
по тъкмо минати препятствия,
над победените мостове,
морни, тополите тълпят се.

Ти мисъл си, за нея Днепър,
в зелена кожа цял прошит,
е тъжна книга за недрата
на записките ни различни.

Присъствието ти е зов,
по пладне, скоро аз да седна,
и препрочитайки го пак,
да впиша твоето съседство.

1931 г.


***

Любить иных - тяжелый крест,
А ты прекрасна без извилин,
И прелести твоей секрет
Разгадке жизни равносилен.

Весною слышен шорох снов
И шелест новостей и истин.
Ты из семьи таких основ.
Твой смысл, как воздух, бескорыстен.

Легько проснуться и прозреть,
Словесный сор из сердца вытрясть
И жить, не засоряясь впредь,
Все это - не большая хитрость.

1931 г.

—————————–

***

Никого не будет в доме,
Кроме сумерек. Один
Зимний день в сквознов проеме
Незадернутых гардин.

Только белых мокрых комьев
Быстрый промельк маховой.
Только крыши, снег и кроме
Крыш и снега, - никога.

И опять зачертит иней,
И опять, завертит мной
Прошлогоднее унынье
И дела зимы иной,

И опять кольнут доныне
Не отпущенной виной,
И окно по крестовине
Сдавит голод дровяной.

Но нежданно по портьере
Пробежит вторженья дрожь.
Тишину шагами меря,
Ты, как будущность, войдешь.

Ты появишься у двери
В чем-то белом, без причуд,
В чем-то впрямь из тех материй,
Из которых хлопья шьют.

1931 г.

—————————–

***

Ты здесь, мы в воздухе одном.
Твое присуствие, как город,
Как тихий Киев за окном,
Который в зной лучей обернут,

Который спит, не опочив,
И сном борим, но не поборот,
Срывает с шеи кирпичи,
Как потный чесучовый ворот,

В котором, попотев листвой
От взятых только що препятствий,
На побежденной мостовой
Устало тополя толпятся.

Ты вся, как мысль, что этот Днепр
В зеленой коже рвов и стежек,
Как жалобная книга недр
Для нашей записей разхожих.

Твое присуствие, как зов
За полдень, поскорей усестсья
И, перечтя его с азов,
Вписать в него твое соседство.

1931 г.