„НЕШО БОНЧЕВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КРИТИК”

Недьо Горинов

Под горния надслов г-н Вичо Иванов е написал ценна книга по случай сто години от рождението на Бончева. Материал за книгата е почерпен от съчиненията на Бончева, от негови писма и документи и от други живи източници.

Животът на Бончева от детинството му до духовната му зрелост е разгледан и описан във връзка със средата, в която е проявил своята книжовна и обществена дейност.

Особено място е отделил В. Иванов за влиянието, което тогавашната действителност е упражнила върху Бончева: Московският университет и неговите професори; Белински и неговите възгледи за значението на класическото образование; славянофилите и техните политически и обществени идеи. В тая среда Бончев е развил своите научни, политически и естетически заложби.

Под влиянието на Белински той дойде до убеждение, че на българите са нужни класически произведения. Затова преведе „Разбойници” от Шилера, „Тарас Булба” от Гоголя и Първа песен от „Илиада”. С тия художествени творби той целеше да повдигне културното ниво на българите и да възбуди духа им за освобождение.

В оригиналните си работи: „За училищата”, „Читалище…”, „Класическите европейски писатели на български език и ползата от изучаване съчиненията им” и др. Бончев преследва същата цел.

Тоя изключителен син на Панагюрище, пише г-н Вичо Иванов, умира сравнително млад - едва на 39-годишна възраст, в зората на своето дело. На тия години той показа едно зряло културно съзнание, което му отрежда място на пръв наш литературен критик… Всякога и навсякъде Нешо Бончев остава верен на себе си: неподкупна литературна съвест, темпераментно перо и високо съзнание за историческа отговорност пред идеалите на българската култура.

Положителна и вярна преценка е дал авторът на Бончева и на неговото дело. Покрай друго, той е публикувал за пръв път изцяло или в съкратен вид няколко неизвестни писма и документи от и за Бончева, които се съхраняват в Пловдивската народна библиотека-музей.

Поместени са в книгата портретите на Н. Бончев и М. Дринов, на Ана Бончева, на Младен Желязков, на Георги Стаменов и на 21 български студенти в Москва, между които е и Бончев. Дадена е библиография.

С тая книга г-н В. Иванов изнася нови данни из живота на Бончева, подчертава неговата оригинална, честна и културна мисъл и го поставя наред с Раковски, Каравелов, Ботев, Славейков, Чинтулов, Вазов и Друмев…

„Между тия безсмъртни представители на народната ни култура е и Нешо Бончев, първенецът на българската литературна критика през седемдесетте години на миналия век.”

Така завършва книгата на г-н В. Иванов. Тя се чете с жив интерес и буди в душата на читателя чувство на благодарност към автора и чувство на почит към бащата на нашата литературна критика.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 12, 20.03.1940 г.